Преди 28 години навръх Йордановден ни напусна един от най-великите български футболисти за всички времена. Тодор Диев, известен още като бате Дорчо и Валяка от “Кючук Париж” си отива от този свят на 6 януари 1995 година, няколко седмици преди да навърши 61 г, написа Марица.

Диев е сред героите на Спартак Пловдив, триумфирали с шампионската титла през 1963 година и Купата на Съветската армия (тогава със статут на национална купа) пет години преди това. Вицешампион на страната през 1962 година, три пъти голмайстор на “А” група – през 1955, 1962 и 1963 година. Бате Дорчо, както галено го наричат в златните му години, записва 308 мача в А група, в които реализира 146 гола.

Отличаващият се с изключителна скромност Диев блести и с екипа на националния отбор на България. Той е сред най-изявените нападатели в Европа в началото на 60-те години на миналия век. Бронзов медалист от Олимпийските игри през 1956 година, участва на Мондиал’1962 – първата изява на България на световно първенство.

Демонстрира изключителната си класа още през 1958 година, когато изнася страхотен мач и се разписва на митичния Ещадио”Морумби” в Сао Пауло при гостуване с представителната формация на България. След мача мощното дясно крило получава оферта от гранда Ботафого с космическата за времето си сума от 320 000 долара. Диев обаче отказва, а пред слисаните представители на бразилския клуб рецитира стихотворението “Аз съм българче”.

Тодор Диев е един от първите кумири на легендарния капитан на националния отбор и Локомотив Пловдив Христо Бонев. “Кoгaтo бях 15-16-гoдишен Спaртaк беше стрaшилищетo нa грaдa. Тoдoр Диев безспорно бе най-големият в този велик отбор, без разбира се да подценявам съотборниците му, които също бяха страхотни футболисти. По онова време ние още хлапета, се възхищавахме от него. По-късно, когато вече бях израстнал като футболист, много пъти съм си говорил с Диев. Той беше и прекрасен човек”, спомня си за него Зума.

„Той беше много голям играч. Сегашното поколение не го познава, но той беше много здрав, як, умееше много добре да използва силовите си качества. Притежаваше добра техника за ръста и килограмите … това му позволяваше да печели повечето единоборства. Като пуснеше топката покрай тъчлинията и ако имаше пред себе си пространство, нямаше кой да го спре. Много добре гардираше топката, пазеше я”, пише за него Иван Вуцов в своята автобиография.
Стадионът на Спартак носи името на великия Тодор Диев.