Динко ГОЦЕВ/dir.bg

Аржентина спечели за трети път световната титла и празненствата ще прелеят вероятно чак в новата 2023-а. Това означава футболът за онзи регион на света и държавата, която възпя себе си като “земята на Диего и Лионел”. Те са футболните божества – толкова различни, но и толкова приличащи си, поне на терена.

Историята е в три части. През 1978 г. Аржентина за първи път стана световен шампион, а номер 10 на домакинския Мондиал носи Марио Кемпес. И то – случайно. Нападателят на Валенсия е с десетката, защото името му определя това място в списъка. Аржентинците за пореден път раздават номерата в състава по азбучен ред, като плеймейкърът Ози Арсилес е с №2, а с №1 е друг полузащитник – Норберто Алонсо. Вратарят Фильол е с петицата, а Кемпес просто се пада след Хаусеман и преди Килер – 10.

Марио вкарва 6 гола и подава два паса за попадения на съотборници, а първата титла е факт. Звездата не отбелязва нито веднъж в първата групова фаза, но забива два пъти на Полша (2:0) и два пъти на Перу (6:0) във втората, която праща на финал аржентинците. Там – нови две попадения на Кемпес срещу Нидерландия за 3:1 и титла. Този идол на страната обаче никога не придобива божествен статут.

Онази победа е отборна, никой не изпъква. Просто Марио е на точното място няколко пъти. По няколко причини той не е в това уравнение/сравнение – заради статута му, далеч от този на Марадона и Меси, както и дори заради простия факт, че не той, а Пасарела вдигна купата над главата си през 1978-а като капитан.

8 години по-късно в отбора с небесносиньо-бели екипи принципът на раздаване на номера е запазен, но с няколко изключения. Алмирон е с 1, въпреки че е нападател, нататък Батиста, Бочини, Борджи, Браун.. но с 6 идва легендата Пасарела. После пак – Буручага… но с 10 е Марадона. С 11 е Валдано, също звезда, играе в Реал Мадрид. Нататък са пак по азбучен ред. Големият ас и вече капитан на Аржентина – Диего Марадона, е със свещената 10. Вчера с него и също с лентата на ръката бе Лионел Меси.

С това започваме хронологията на приликите и разликите.

1. Марадона влезе в Мондиал 1986 като най-скъп играч в света, след като година по-рано Наполи плати за него на Барселона нечуваните дотогава 13 милиона италиански лирети (равняват се на 5 милиона британски лири, а евро още няма). Рекорд на пазара.

Диего е на 25 години през лятото на 1986-а, а сам казва по-късно, че отборът му не влиза в първенството като фаворит. А и той не е сочен като претендент №1 за най-добър играч. Французинът Мишел Платини е взел “Златна топка” в предходните три години, а отборът му е шампион на Европа. Зико и Франческоли са божества в Южна Америка, докато за Диего се смята, че “си стъпва на краката в Неапол”, но все пак – Наполи е завършил трети в Италия, не е станал шампион (все още).

1. Меси влезе в Мондиал 2022 без гръмките фанфари от 2010-а, 2014-а, че и 2018-а. Тогава се смяташе едва ли не за задължително геният на новото време и Аржентина да станат шампиони. Особено през 2010-а, когато селекционер бе Марадона, а Лео току-що бе спечелил втората от четирите си поредни първи “Златни топки”. Статутът му преди Катар 2022 очевидно бе на легенда и един от най-добрите играчи в света, все още, но… едва ли чак на актуален №1. В последната класация за “Топката” Меси не бе в топ 25, припомняме. Влезе в световното на 35 години, с 10 по-възрастен спрямо Диего през онова далечно вече лято.

2. Марадона бе заобиколен от биткаджии като Браун (Бока), Руджери (Ривер) и Батиста (Архентинос), като реално голямата класа на отбора бе съсредоточена в атака – от едната му страна Буручага от Нант, а от другата – Валдано от Реал.

2. Меси е заобиколен от играчи, които вече са фактори в отборите си в Европа като Паредес (ПСЖ), Де Пол (Атлетико), Лаутаро Мартинес (Интер), както и младите Енцо Фернандес (Бенфика) и Хулиан Алварес (Манчестър Сити). Класата поне на теория изглежда повече, въпреки че времената са различни. Като цяло през 80-те аржентинците в европейски клубове бяха далеч по-малко от сега. Най-малкото заради правилото, че не повече от трима легионери можеха да играят в отбор, което важеше за всички голеви първенства на Стария континент.

3. Марадона блестя на целия турнир, но запази най-доброто за елиминациите. Вкара общо 5 гола, като само един бе в груповата фаза – срещу Италия за 1:1. В мачовете с Корея (3:1) и България (2:0) Диего се задоволи с това да отнася ритниците на съперниците, да оркестрира играта и … да даде 4 асистенции.

Останалите четири трасираха пътя до финала – по два на четвъртфинал срещу Англия (2:1) и полуфинал срещу Белгия (2:0). Не вкара на финала, но асистенцията му 6 минути преди края изведе Буручага сам срещу вратаря за 3:2 над ФРГ. Тя бе пета на турнира – пет плюс пет по системата гол плюс пас.

Единственият мач от седемте, в който десетката нямаше директен “голов принос” бе срещу Уругвай на осминафинала (1:0 с попадение на Паскули).

3. Меси вкара още на старта срещу Саудитска Арабия от дузпа, но представянето му в този мач бе бледо. Игра силно срещу Мексико, а вкара и важния първи гол, свалил напрежението след загубата от саудитите и нулите на таблото в средата на второто полувреме срещу “сомбрерата”. Това бе истинското пристигане на Лео на Мондиала. И той, както и Диего, запази най-доброто за елиминациите.

Разписа се срещу Австралия (откриващия гол в мача) на осминафинала. Вкара на Нидерландия от дузпа на четвъртфинал, но още по-впечатляваща бе асистенцията му за другия гол в този мач. Вкара и на Хърватия (пак от дузпа), но отново асистенцията му за Алварес бе още по-ярка. И за десерт – два гола на финала срещу Франция (отново единият – от дузпа).

Пет гола и две асистенции в елиминациите, общо 7 попадения и три голови паса на турнира. Само в един мач нямаше “голов принос”, точно както Диего преди 36 години – срещу Полша в групата, когато изпусна и дузпа.

4. Аржентина през 1986-а стана световен шампион като спечели 6 от 7 мача, а един завърши наравно (1:1 с Италия в групата).

4. Сега тимът също взе златото с 6 от 7 победи, но записа поражение – на старта от Саудитска Арабия с 1:2.

5. Преди 36 години тимът на Марадона стана шампион без гол от дузпа.

5. Сега Аржентина получи рекордните в историята на Мондиал пет наказателни удара в седемте меча, като Меси вкара 4.

6. Разбира се, няма как да не припомним – Диего вкара с ръка през 1986-а на Англия.

6. Сега Лео не вкара с ръка.

И преди 36 години, и днес, Аржентина не спа. Шампиони на планетата с божествен номер 10 в състава.