Бербатов: В ЦСКА осъществих детската си мечта

27 Mar | 18:34

През март 2000 г. – преди 24 години, тогавашната млада надежда на ЦСКА и българския футбол Димитър Бербатов говори откровено пред Мариана Кирилова от вестник “Сектор Г”. Митко е едва 19-годишен и споделя своите възгледи за футбола, живота, както и любопитни подробности за първите му трепети с представители на противоположния пол. Представяме Ви любопитния разговор с един бъдещ финалист в Шампионската лига, рекорден за времето си трансфер в Манчестър Юнайтед и голмайстор на Висшата лига.

—

МИТКО БЕРБАТОВ:

В ЦСКА ОСЪЩЕСТВИХ ДЕТСКАТА СИ МЕЧТА, А ОЩЕ ТЪРСЯ ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

В училище викали родителите на нападателя, защото щипел момичетата

“Защо са те изпратили теб да правиш интервюто? – “Вероятно защото си между красавците на родния футбол и имаш сини очи, а аз съм жена”. С тази размяна на реплики започва опознавателната разходка от детството до днешния ден от живота на Димитър Бербатов. 19-годишният нападател на ЦСКА ме очаква в столични бар “Кристал палас” в компанията на приятеля си Тошко Кючуков. По-късно към нас се присъединява още един футболист на червения тим, на когото чувството за хумор не е по-малко от това на другите двама – Александър Томаш.

“Баща ми ме запали още от малък по футбола, като често ме водеше по мачове. Майка ми пък като бивша спортистка (бел. ред. тя се занимаваше с хандбал) никога не е имала нищо против да стана футболист. Двамата ми дадоха пълна свобода по кой път да тръгна в живота. Алтернативата беше само една – футболът. Това бе единственото нещо, което ми се въртеше в главата тогава”, спомня си Митко. Големият футбол още от дете е мечта за него, а улицата е неговият терен за изява.

В махалата Бербатов-младши постоянно жули колена в мачлета между приятели. Той, разбира се, се изявява като нападател, никога не си е помислял за друг пост. “Футболът ме бе завладял изцяло и това, естествено, повлия на оценките ми в училище. Колко двойки бях натрупал по едно време, не искам да си спомням. С една дума, бях среден ученик. Гонили са ме от час много пъти и за какво ли не. Говорехме, хвърляхме си бележки, да не казвам и че се закачахме с по-младите учителки”, спомня си благоевградчанинът. “А момичетата?”, бързам да го попитам. – “Е, и тогава се заглеждах по тях, но по-малко. Обичахме да се закачаме с тях, да ги щипем… Дори веднъж бяха извикали родителите ми, защото бяхме попрекалили с щипането и те се оплакали”, признава си той със свенлива усмивка.

Първата, още детска невинна любов, Бербатов изживява на 14 години. Момичето е негова връстничка. “Сега ще трябва да ти задам и един по-неудобен въпрос, няма начин, много фенки биха се заинтересували…” Още недовършила въпроса си, той ме прекъсва: “Искаш да ме питаш сигурно на колко съм бил с жена за първи път? Бях на 16 години – много притеснен, нервен и най-важното – сам. Някои мъже предпочитат това да стане в компания за смелост. Тя бе по-голяма от мен и всичко свърши за 20 минути. После бях много щастлив”, допълва той. – “Тогава на мода бяха лексиконите, но аз така и не си направих, защото смятам, че това е момичешка работа, но съм попълвал много”, споделя Митко, който се връща с лека носталгия към годините, прекарани в родния Благоевград.

Там започва и сериозно да се занимава с футбол под ръководството на първия си треньор Славчо Моралиев. Въпреки че Моралиев често го оставя в резервите или извън групата, Бербатов и до ден-днешен таи симпатии към специалиста. “Понякога се сърдех, но той го правеше, за да се науча и винаги ме е насърчавал. Беше много скромен човек и винаги ще го уважавам”. Някои хора обаче рано-рано отписват таланта от голямата игра. Без да споменава имена, Митко споделя, че един от тези хора, сега вече разбрал грешката си, го давал като положителен пример за промяна пред сегашните си възпитаници.

Синеокият чаровник не крие и благодарността си към Димитър Пенев, който му даде шанс за изява в ЦСКА. Отборът от Борисовата градина е голямата детска мечта на играча. Самият Бербатов споделя, че никога не е вярвал, че толкова бързо ще се издигне в кариерата си, и то в любимия клуб. “По този повод се сещам и за най-хубавото нещо, което са ми пожелавали някога. На една Нова година, точно в полунощ, по време на химна, моят баща ми каза “Пожелавам ти да имаш възможността да слушаш химна хиляди пъти, облечен в националната фланелка”. Никога няма да забравя тази нощ”.

Изведнъж неусетно пак се връщаме назад във времето и Митко през смях започва да разказва за годините, когато му се е налагало да ходи с баба си и дядо си на лозето. Тогава трябвало сутрин да стават в 6 часа – едно от най-неприятните неща за него. “Имам много спомени от детските си години, за които, като се сетя, ме напушва голям смях. Например, как в училище по-големите ни тормозеха за пари и съм получавал шамари няколко пъти. Един, който беше по-отворен, ми наби такъв тупаник, че направо се свлякох на земята. Не съм мислил да му го връщам, защото бе доста по-голям от мен, пък и не съм отмъстителен. Трудно се обиждам, а има и много хора, които са злоупотребявали с доверието ми. Такъв е животът!”, казва той, отбелязвайки и факта колко “доброжелатели” са се навъдили, след като е започнал да става по-известен.

Признава обаче, че понякога е с приповдигнато самочувствие и дори леко е злоупотребявал с известността си. И тримата играчи на ЦСКА стигат до пълен консенсус, че често са ухажвани от жени, които се интересуват от тях само защото са футболисти. “Аз обаче вярвам, че нито една от моите приятелки не е била с мен заради професията ми, а заради самия мен”, категоричен е Митко, който споделя още, че е абсолютно против идеята да избяга от лагер заради жена.

Стигаме и до неизбежната тема за голямата любов. “Все още не съм я срещнал, но съм сигурен, че ще я намеря. Животът е пред мен, само на 19 години съм. Просто знам, че като я срещна, ще я позная и ще си кажа “Тя е!”. Предполагам, че ще е красива, с чувство за хумор, не обичам жените, които мълчат и гледат сърдито. Също и честна”, казва Бербатов, който доскоро не криеше интимната си връзка с една от волейболистките на ЦСКА – Диана. Сега младият талант е в търсене на нещо ново и истинско.

Харесва българските жени, а между фолкпевиците любимка му е Камелия. “Фенките? – Доста момичета ми се обаждат, но една направо се беше побъркала, звънеше ми постоянно и ми казваше “Искам да се омъжа за теб, да ти родя деца. Боже, аз съм само на 19 години, какъв брак и какви деца!” Но стига вече жени – връщаме се към зеления терен – голямата страст на момчето от Благоевград. “Искам да успея в живота, да се наложа като футболист. Сега всички мисли са ми насочени към ЦСКА. След време се надявам да заиграя в чужбина. А след много години си се представям като треньор. Пожелавам си и да съм жив и здрав. С това са свързани и най-големите ми страхове – от контузия”, хвърля поглед към бъдещето той.

“Сега и е моментът да кажа на нашите фенове да вярват в нас, защото съм сигурен, че ЦСКА ще стане отново отборът, който те познават. Великият, славен тим. Знам, че привържениците ни са малко сърдити заради двете загуби, но се надявам срещу Левски да им донесем най-голямата радост. На “Българска армия” ще ги разбием в мача за купата. Оптимист съм и за шампионатната среща. Мога да им кажа само едно – футболът и ЦСКА са моят живот”, с увереност завършва Митко.

Мариана Кирилова/в. “Сектор Г”, март 2000 г.

—-

ЛЕКСИКОН:

Стил: Гледам от по-големите ми съотборници.Харесвам марковите дрехи – последна мода

Любима кола: “Мерцедес”

Любимо животно: Куче

Любим град: София и Благоевград

Хоби: Рисуване и филми

Последният филм, който гледах: “Трима криле”

Любимо заведение: “Кристал палас”, “Даун Таун”

Любим отбор: ЦСКА, Нюкасъл и Милан от времето на Ван Бастен

Любима музика: Български поп-фолк, сръбска

Любим виц: Една жена отива на бар да търси мъжа на живота си. Запознава се с един, танцуват, целуват се и т.н. После отиват на хотел. На сутринта той се събужда и като я вижда, изплашен казва: “Ти на колко години си?” – “На колко ти изглеждам?”, пита го тя – “Хората не живеят толкова дълго”, отговаря той.