Петър ЗДРАВКОВ

Днес в Разград Левски напълно може да затвърди, че 14-годишната хегемония на Лудогорец приключва. Събитие, което българският футбол чака години наред. В много сходна ситуация на родната ни реалност е азербайджанската футболна общност, която след няколко месеца може да види Карабах свален от върха – след 11 поредни титли. Този Карабах, койтo в тазгодишната си кампания в Шампионската лига победи с 3:2 Айнтрахт Франкфурт и Бенфика – в Лисабон. Направи и 2:2 с Челси. Този Карабах, който постигна своята хегемония с един и същи треньор – Гурбан Гурбанов, който е начело на отбора от, забележете, 2008 г. На тамошната местна почва обаче се появи един негов колега, който е напът да отнеме златото в първенството на Гурбановия тим.

Този специалист ни е изключително познат по поне две причини – той води Лудогорец от януари до октомври 2021 и се превърна в поредния наставник, спечелил с разградчани шампионата на България. Да, става въпрос за литовеца Валдас Дамбраускас, който през изминалото лято се изправи със Сабах срещу Левски в Лигата на конференциите. Днешният водач в Азербайджан бе на секунди от 0:0 на “Герена”, създаде и поне две много изгодни, но все пак пропуснати положения за гол. В Баку обаче текущият лидер в България удари по-рано и неутрализира съперника методично. Европейската несполука в дебютните седмици на Валдас начело на Сабах очевидно не са сломили него и отбора, защото макар и с мач повече, са първи със седем точки аванс пред Карабах. Преди няколко дни двата отбора изиграха уникален мач, който можеше да доближи Сабах още повече до първа шампионска титла в историята им. Но Карабах не се даде. Евробойците на Гурбанов наваксаха пасив от 3 гола у дома само за 11 минути – от 0:3 до 73-ата минута до 3:3 в 84-ата. Показаният характер от шампионите е впечатляващ, но е също толкова заслужаващо внимание и похвали, че неопитният в големи битки състав на столичани над един час изнася лекция на хегемона на негова територия. Това представяне, както и картината в класирането за пореден път доказва колко е важна треньорската работа. В случая на един 49-годишен прибалтиец, който не е имал кариера на футболист, ала разполага с изключително солидна основа с образование във Великобритания. Зад гърба си вече има и множество трофеи с различни отбори и в различни страни, а сега се е устремил да прибави нови – прекъсвайки хегемония, като е интересно и че челниците в азербайджанската Висша лига са все още и в турнира за местната национална купа.

Въобще интересните неща във футбола в тази не толкова наблюдавана страна са много, особено сред треньорите. Там е бившият наставник на ЦСКА Саша Илич, начело на Сумгайт. Сърбинът засега не може да се похвали със силното представяне на Дамбраускас, като от началото на годината от осем официални мача отборът му има само един успех. Грандът, засенчен от Карабах – Нефтчи Баку, пък има за старши треньор отскоро една култова фигура. А именно 60-годишният украинец Юрий Вернидуб – двукратен шампион на Молдова с Шериф Тираспол, носител и на купата с този молдовски клуб и шампион Беларус с Шахтьор Солигорск. Той е популярен из футболния свят и с други две неща – победа в ШЛ с Шериф над Реал Мадрид с 2:1 на “Сантяго Бернабеу” (2021 г.), както и това, че беше доброволец в украинската армия в хода на продължаващата и до днес руска военна агресия срещу родината му. Вернидуб пое Нефтчи в средата на декември и в седем мача оттогава насам не е допускал загуба. Тимът му обачe е шести и не е в позиция да се бори за титлата сега. Само че това не означава, че през следващия сезон това няма да се случи. Зад Сабах и Карабах е непопулярният у нас и не само Туран Товуз, чийто треньор пък е популярният туркменистанец – Курбан Бердиев, вече 73-годишен. Ето че докато Империята на Гурбанов е тръгнала да пада под напора на новото зараждащо се явление в Азербайджан Сабах, гладни и устремени към трона много скоро ще бъдат и други. Гледайки какви треньори работят в елитната лига на една страна без сериозни футболни традиции, както и на база направеното от Карабах в евротурнирите, възниква един резонен въпрос. Кога ще ги стигнем азербайджанците? Не норвежците с техния феномен Бодьо/Глимт, а азерите!