-Слава Богу, съм добре, жив съм, което е най-важното. Благодаря на лекарския екип на Медицинска академия. Тези хора се борят за най-ценното, за човешкия живот.

-Пак си в любимия Сектор “Г”, не лежиш, за да се възстановяваш.

-Аз винаги ще бъда в Сектор “Г”. Докато съм жив, докато имам сили. Това е моето място. Аз съм там от 11-12 годишен. Всички хора, които обичам, моите приятели са част от този сектор. Няма човек, който да не го познавам в този сектор. Моята кауза е това място да бъде най-красиво, най-обичащото, най-истинското и най-великото на света. Сектор “Г” е ЦСКА, това е нашият клуб.

–
Колко дни, след като те изписаха от болницата, отиде на стадиона?

-Кажи речи 7-8 дни след това. Създадохме перфектна организация по време на финала за Суперкупата с “Литекс” в Бургас. Тогава наистина

160-170 знамена и 11 хиляди човека. Два дни преди това с цялата журналистическа помощ се видя, че на международен мач на “Левски” на “Герена” няма повече от 9000 души. Какво има да коментирам повече, излишно е. Горд съм с това. Ще продължавам, докато мога, правя го вече 12 години.

-Как изведнъж 130-килограмов здрав мъж легна под ножа?

-След мача на националния отбор в Черна гора на 4 юни състоянието ми се влоши. Прибрах се и не можех да дишам, боляха ме белите дробове. Да не ви описвам как прекарах няколко нощи. Бях станал като сомнамбул. Ставах през половин час, за да натоплям гърдите си на душа, за да ме отпусне и да дишам по-спокойно. После лягах, ама болките продължаваха. Като куче съм, търпя на болка и не исках да ходя на лекар. Добре, че беше съпругата ми. Накрая тя ме заведе, за да се прегледам.

-И какво стана, какво ти казаха?

-Първоначално си мислех, че всичко идва от една катастрофа, която претърпях преди години. Тогава имах поражения на белите дробове. Ама нали знаете, като отидеш на лекар и започва да излиза, едно, второ, трето. Казаха ми, че имам прекалено висока кръвна захар, от което ми играе и кръвното. Преминах нови изследвания. Абе не ми се говори много за това… Оказа се и друго – имам нарушен ритъм на работа на част от органите. Най-вече на жлъчката, преплитане на червата, гнойни разсейки.

-Може ли подобно нещо да сломи духа ти?

-Ей, това е страшно нещо. Не пожелавам на никого да бъде там, където бях аз. Желая само здраве и щастие на всички. Благодаря на приятелите и семейството ми. Съпругата, синът ми, сестра ми и родителите бяха до мен. Те го преживяха най-тежко. Всеки ден

които идваха, за да ме видят. Това ме крепеше и ме караше да се боря за живота си.

-Какво изпита, докато лежеше на болничното легло?

-Когато имаш хора до себе си, значи много. Приятели ми пращаха смс-и, даваха ми надежда.

-В интернет форумите фенове призоваваха за обединение в твоя подкрепа. Обадиха ли се фенове на “Левски”?

-Получих подкрепа от хора, човекът цвят няма, нито цена. Човекът е човек независимо дали е от “Левски”, “Литекс” или от “Ботев”. Да, подкрепиха ме хора, мои приятели от “Левски”, “Литекс”, “Ботев”, “Локо” (Пловдив), “Славия”. Та професор Владов – той е привърженик на “Левски” и то запален фен на “сините”. Този човек се бори за мен, за моя живот. Спаси ме, благодарение на него е неговия екип сега съм сред живите. Сестри, санитари, доктори, не са всички от ЦСКА.

-(дълго мисли) Минават и такива мисли, но на никой не пожелавам да бъде там. Желая здраве и най-доброто на всеки. Когато легнеш там, всичко ти минава през главата като на филмова лента.

-След като вече си жив и здрав, твои приятели се шегуват, че си заприличал на манекен. Колко килограма загуби заради операциите?

-Сега съм под 100, над 30 килограма свалих! Загубих част от теглото не само в болницата, а и навън. Сега, близо един месец след престоя, продължавам да свалям килограми. На диета съм, имам дълъг списък с храни и питиета, към които не трябва да припарвам.

-Не мога да повярвам, че не пийваш по една ракийка.

-Ти луд ли си (смее се), не си и помислям. Нито за ракия, нито за какъвто и да било алкохол. Така ще бъде до 25 септември, докогато имам строга забрана какво да консумирам. Обещал съм на хората, които ме спасиха, да спазвам предписанията им. И го правя, вярвайте ми. Имам списък от 6 страници какво не трябва да ям и пия. Няма как да не свалиш килограми при положение, че

Друго си е да хапнеш хубава телешка пържола. А аз сега съм принуден да я пасирам. Изкарал съм близо 30 месеца казарма навремето. Там се научих да разбирам, че като кажат трябва, значи трябва и се изпълнява.

-Ти си бохем човек, обичаш живота. Какво ти липсва в момента заради лекарската забрана?

-Неприятното е, че когато се събираме с приятели, гледам какво правят момчетата. Хората казват: “Наздраве, чичо Митко!”, а аз си пия водичката и чая. Леко депресиращо е. Стискам зъби, знам, че ще дойде 25 септември.

-Какво си подготвил за тази дата?

-Ще направя един от онези прословути мои купони, 150-200 човека. Имам право да изпия една чашка, да пренесем в жертва едно теле, 5-6 агнета. Какво беше казал Наско Сираков: “Откри 800 фенклуба и изяде 1600 агнета”. Не съм ги изял само аз, завишил е малко бройката, но да не го разсърдим човека – ще гледаме да ги направим и 1600.

-Идват мачовете със “Стяуа”, отиваш ли в Румъния?

-Няма смисъл да питаш, там съм. Тръгвам последен, за да изпратя всички фенове. След това се прибирам и от Румъния последен, за да си върна хората обратно в България. Ние сме червена армия, която отива да подкрепи своя любим клуб. Която отива за победа, вярва в победата и смятам, че тази победа наистина ще бъде постигната. Убедени сме в морала на момчетата.

-Ще трябва да прекосите Карпатите, за да стигнете до Клуж?

-Ако мачът беше в Констанца, щяхме да бъдем около 6-7 хиляди, ако беше в Букурещ – поне 5 хиляди. Но и в Клуж ЦСКА ще се чувства като домакин. Ще бъдем по-малко, но надявам да се съберем около 2000 човека.

-Правиш страшни екскурзии, водиш хиляди хора къде ли не. А искаха да те свалят, готвеха война срещу теб в Сектор “Г” и даже я започнаха.

-Аз съм незначителен на фона на ЦСКА.

Аз врагове в сектор “Г” нямам. Обичам, уважавам, ценя и ще помагам на всеки един, който обича и е дошъл в този сектор, за да помага на този клуб. Нека да е ясно обаче, че никога няма да приема нещо, което е срамно. Не приемам и няма да приема да лепнат черно петно върху целия сектор заради група жалки хора.

-Кои имаш предвид, има много фракции, които недоволстваха от управлението ти?

-По никакъв начин не приемам вандалската проява на онази част от феновете, които оскверниха лобното място на Гунди и Котков. Това, което се случи на моста на Витиня, не го приемам. Така че тези хора, които направиха това нещо, нямат място в Сектор “Г”.

-Бяхте във война с ръководството в лицето на “Титан”. Говори се даже, че “титаните” стоят зад разкола, който настъпи сред привържениците на ЦСКА.

-20 пъти го казах, ще го кажа за 21-и път. Клубът на привържениците на ЦСКА е и ще бъде коректив. Това е фенът, всеки трябва да бъде такъв, след като си купува билет или фенкарта. Той никога няма да приеме и не трябва да приеме онова, което не е добро, не носи радост и е вредно за любимия му отбор. Феновете не сме част от ръководството, ние посрещаме с добре дошъл всеки един ръководител, треньор и играч и изпращаме всеки единствено по делата му. Така е и така ще бъде.

-Сега в какви отношения сте с шефовете?

-В момента ЦСКА играе мачовете си на стадион “Българска армия”, нашите юноши тренират на “Армията”, ние се гордеем с играта на отбора. Клубът има лиценз, имаме картотекирани футболисти с изплатени заплати. В момента имаме колектив, който няма никъде другаде. В момента това, което се случва на терена и в клуба, носи радост и се гордеем. Благодаря на ръководството и треньора, дано продължат в същия дух. Искам да знаят, че когато нещата не са както трябва,

да влязат в правилния път.

-Димитър Борисов или Иво Иванов обадиха ли ти се, докато беше в болницата?

-Разбира се. И двамата собственици ми звъняха, изпълнителният директор – също. Чухме се с Милен Радуканов и Тодор Янчев няколко пъти. Показаха загриженост, което означава много за мен.

-Коя екскурзия в чужбина никога няма да забравиш?

-Най-трудната екскурзия, която сме организирали, беше преди години до Армения. Отидохме 200-300 човека. Трябваше да минем през Грузия, по тогава имаше военно положение. След това се сещам за прехода до Москва за мачовете с “Динамо”. Пътувахме 7 дни през Румъния, Молдова и Украйна. Иначе сме били и на много по-далечни дестинации. Но колкото и да е трудно, емоцията и връзката, която се поучава по време на тези пътувания, е нещо велико. Да, безспорно със самолет е удобно, но тези хиляди километри, които се минават по суша, правят нещо, което не може да се забрави.

-Гостувахме на молдовския Конструкторул през 2000 година, горе-долу по това време от годината. Мачът се игра в Спея. Местният шеф на мафията имаше паметник 10 метра. Беше емоционално, хотел “Заря” беше окупиран от червени фенове. Имаше един автобус на ужасите, които спира по пътя 50 пъти. Помня, че алкохолът беше стотинки, бутилка водка “Московская” струваше 50 американски цента, по днешния курс на долара около 85 стотинки.