През 1996-а Любо Пенев си вкара автогол на европейското в Англия, а след прибирането на тима от Острова изригна с репликата: “Който ме уважава, уважава ме. Който не ме уважава – да духа супата”. Червена България тогава му прости, а за голяма част от останалите той се превърна в Любо Супата. Феновете на ЦСКА продължиха да го канонизират и да го издигат на пиедестал. Той беше икона. Те му простиха, че като президент докара тима до незавидно дередже. Простиха му, че като треньор позволи Левски да стане шампион през 2009-а, допускайки обрат в първенството след загуби във вечното дерби и от Черно море на „Тича”. Замълчаха след онзи полуфинал за купата срещу Ботев Пд на „Армията” и го подкрепиха, когато сложи край на третия си престой начело на отбора току преди мача с Черно море и не се яви на аерогарата, за да замине с отбора. Те го обичаха и още го обичат.
Но в понеделник той се подигра с чувствата им. Ел Голеадор даде една от най-срамните, пошли и безсмислени пресконференции в историята на ЦСКА, но този път бумерангът се върна със страшна сила и се стовари върху самия него. Тази изява на Пенев бе апотеозът на арогантното му и грозно поведение, което бе с добавена стойност след всяка негова поява пред камери и микрофони в последно време. Той не прояви нито веднъж уважение към журналистите, като всеки път се изказваше като последна инстанция, разпределяйки кой къде да застане, как да диша, какво да пише и какво да пита. Всичко започна преди много години, когато с дъвка в уста предложи на представителите на медиите да “направят едни малки вратички” и да видят кой какво може. И продължава до ден днешен. Никаква промяна, никакво помъдряване!
Но в понеделник Любо прекали. И май си вкара фатален автогол. Изля целия си негативизъм върху Стойчо Младенов, сякаш той му е виновен. Очевидно е, че това бе идеята на пресконференцията. Сякаш удоволствие му правеше да споменава родното място на наследника си. В думите на Пенев може и да има много истини, но не това бе начинът и моментът. Ако се е почувствал обиден от индиректни обвинения за физическото състояние на отбора, можеше с една декларация да обясни – контузиите са от това, щангите са заради еди-какво си. Или несъгласен с начина на управление на шефовете да си тръгне с обяснението, че не той селектира играчите или че се преговаря с негов заместник, а не да чака късното позвъняване на телефона, което самият той твърди, че не го е изненадало. И тогава щеше да продължи да е герой. Уви, Ел Голеадор излезе в публичното пространство и започна да сипе огън и жупел, като на няколко пъти наблегна на “колегиалността”. А нима точно той имаше право да говори на тази тема, след като не уважи Туньо в последния му път и не се появи на шоумача по повод 50-годишината на Ицо? А къде беше на 70-годишния юбилей на ЦСКА? И още, и още примери в тази посока….
С изявата си в понеделник Любо отново разтърси мрежата, но този път на собствената си врата. И сега автоголът може да се окаже фатален.