Webcafe

През 80-те години на миналия век Динамо Берлин записва серия от девет поредни титли в ГДР и се превръща в най-мразения отбор в страната. Не толкова заради хегемонията, колкото заради могъщия апарат, който стои зад нея – ужасяващата Държавна сигурност (ЩАЗИ).

Следващите редове са за капитана на берлинчани по онова време Франк Роде. Семейството му се мести от Рощок в столицата, когато той е на девет. Баща му става треньор в Динамо и пътят на Франк е предначертан.

“След като завършихме училище, ни се поставяше ясен въпрос – в полицията или в Държавна сигурност. Аз избрах първото, въпреки че бях милиционер само на хартия. На единственото обучение по стрелба уцелих един чувал с пясък, на два метра от мишената — смее се Роде. – Като обещаващ футболист изкарах само четири седмици казарма вместо стандартните 18 месеца. След две седмици маршируване кракът ми се разрани и възпали, вдигнах температура и изкарах следващите 14 дни в болничното легло.”

А като играч на Динамо Франк бързо получава предложение да стане агент на ЩАЗИ.

“Един ден ме привикаха в някакъв задимен апартамент. Направо се напиках. Предложиха ми по време на пътувания в чужбина да слушам внимателно какво говорят съотборниците и след това да записвам в дневник. Цялата тази гадост. Казах, че са избрали погрешния човек. Естествено бях предупреден да не казвам на никого за този разговор. Веднага докладвах на жена ми, а тя се вкисна: “Човече, сега ни започват проблемите.” Но не се случи нищо. Имаше още няколко обаждания да си помисля добре. Знам, че много мои съотборници станаха агенти на ЩАЗИ, но аз не исках да бъда използван за такива цели”, устоява на натиска Франк.

Като играч на Динамо обаче Роде и неговите съотборници са най-мразените във футбола в ГДР.

“На всяко гостуване ни замерваха със снежни топки, освиркваха ни, псуваха ни. А ние с вирнат нос си ги побеждавахме и се прибирахме в Берлин – разказва бившият капитан на столичани. – А това ги побъркваше още повече. Но те ни мразеха не само заради успехите или ЩАЗИ, а защото бяхме разглезените футболисти на ГДР. По време на пътуванията ни на Изток ние ядяхме банани, за което хората можеха само да мечтаят. Веднъж на едно гостуване в Ауе започнаха много да ни псуват. Ние бяхме в клубния автобус, а мой съотборник изхвърли една бананова кора през люка на рейса. Едва не ни вдигнаха във въздуха.”

Противно на очакванията шефът на ЩАЗИ Ерих Милке, който е считан за покровител на Динамо, се появява в съблекалнята на отбора само веднъж при една от титлите на тима.

Но често на празненствата се появяват важни лица от политическия живот в ГДР. Но макар да са галениците на властта, футболистите си позволяват често нарушаване на правилата.

“Когато ни водеха на лагер, много обичахме да гребем. Треньорите се радваха за инициативата, но не знаеха, че през горичката на другия бряг имаше една кръчма, в която изпивахме всичко налично. Като капитан ми се търсеше обяснение и ме караха да взимам мерки. Какви мерки, това бяха възрастни хора”, възмущава се Роде.

Падането на Берлинската стена го заварва само на няколко километра – в Потсдам.

“Искрено се срамувах тогава. Моите сънародници от изтока се държаха като пълни идиоти. Крадяха масово по магазините в Западен Берлин, пълно безсрамие”, разказва още Франк.

Падането на Стената пък идва в подходящ момент за него. Малко преди ноемврийските събития през 1990 той е изваден от националния отбор на ГДР, защото си позволява критика след загубените световни квалификации за Мондиала в Италия. Тогава Роде настоява най-добрите източногерманци да получат правото да играят на запад. И изпада от борда.

“С падането на строя светът за мен се срина, добавя Франк. – Медиите разкриха как нашите партийни другари са финансирали строежа на вилите си вместо да дават парите на братските страни от Третия свят, както обещаваха. А аз, рогачът, им вярвах преди това. Бесен, взех партийната си книжка и я върнах в най-близкото бюро. След което заминах в съблекалнята и накарах всичките си съотборници да направят същото.”

Роде е един от футболистите на ГДР, които успяват да се наложат в Бундеслигата. Взема го Хамбургер, където Франк изиграва три пълни сезона. При това заминава в северния град на 30 години. В началото на 90-те той и двама от най-известните му съотборници – Томас Дол и Андреас Том, са обвинени от друг източногермански играч – Йорг Кречмар, че са сътрудничели на ЩАЗИ. Доказателства така и не са намерени.