Гара Разделна за Джаспър и Железничар
Българският нападател е готов за следващата голяма стъпка в своята кариера
Теодор БОРИСОВ
Намиращ се само на 15 км североизточно от Белград, Панчево не е сред местата, които ще намерите в туристическите брошури със забележителности в Сърбия. Градът с население около 77 000 жители (над 130 000, ако се включи цялата община) обаче разбива представата за провинциален град. Освен като мястото, където река Тимиш (на сръбски Тамиш) се влива в Дунав, той се характеризира с мултикултурния си облик, тъй като на територията му живеят унгарци, словаци и представители на цяла бивша Югославия. Вечерта на 22 юли бе по-специална за жителите на Панчево, тъй като тимът щеше да направи европейския си дебют в Лигата на конференциите срещу Брага. Португалците, които в началото на май играха 1/2-финал в Лига Европа срещу Фрайбург, пристигнаха на стадион „Младост“ с големите си звезди Рикардо Орта и Жоао Моутиньо и логично бяха определяни за категорични фаворити. Достатъчно е да кажем, че титулярният им вратар Лукаш Хорничек е оценен на 18 млн. евро – с 3 повече, отколкото целия тим на сръбския представител. Дизелка, както е прозвището на Железничар, обаче нямаше никакво намерение да се предава, а един от големите им козове бе българинът Силвестър Джаспър, който бе част от идеалния отбор на сръбското първенство за сезон 2025/26.
Близо 2400 души
изпълниха трибуните
на скромното съоръжение, което обаче бе приведено във вид, подходящ за мачове от подобно ниво. Клубният магазин бе пълен с артикули, посветени на евроучастието, на някои от които грееше ликът на талисмана Гвозден. Продаващите се фланелки пък играеха ролята и на туристическа реклама, тъй като на един от ръкавите бе изобразен прословутият Дечански манастир. Имащата сериозен опит от работата си в Партизан Биляна Обрадович, изпълняваща ролята на пресаташе, се погрижи представителите на медиите да имат почти всички възможни удобства, а в това отношение тя може да даде ценни съвети на мнозинството родни клубове.
Българинът бе дал победна асистенция в откриващия мач от първенството срещу Раднички Ниш (2:1), а стилът на игра на Железничар в този мач бе определен от медиите в Сърбия с геймърския термин Run’n’gun (Тичай и стреляй). Срещу Брага Дизелка се опита да
набере скорост по
подобие на мачовете
в първенството – с постепенно разиграване и преобладаващо владеене на топката. От своя страна португалците предложиха абсолютно същия футбол, демонстриран през миналата година срещу Левски, при който дадената среща се разглежда като продължение на контролите срещу Визела (5:0) и Селта (2:2). Все пак португалците биха с 1:0 след точно изпълнена дузпа от Орта в 63-ата минута.
След срещата Силвестър Джаспър бе сред най-търсените играчи от сръбските колеги, като основният въпрос бе за бъдещето му в клуба. В последните седмици се писа за оферти от Войводина и белгийския Зюлте Варегем на стойност 1,8 млн. евро, а пред „Тема Спорт“ бившият младежки национал сподели: „Предстоят разговори между мен, моите агенти и клубното ръководство и тогава ще видим какво ще стане. За да отида някъде, двата клуба трябва да се споразумеят, така че на този етап няма какво да добавя. За мен бе важно феновете на Железничар и цяло Панчево да изпитат удоволствието от европейския футбол и се радвам, че имах възможност да играя в тази среща“.
Крилото е абсолютен любимец на всички в Сърбия поради факта, че дава своите интервюта на местния език и усмивката не слиза от лицето му. Той е наясно със собствените възможности и неслучайно казва, че няма съперник в сръбското първенство, който може да го спре. Пред нас сподели, че фланелката, която си смени с левия бек на Брага Брайт Ари-Мби, е едва третата в неговата колекция: „Имам фланелки на мои приятели и за да взема такава на някой друг, трябва наистина да съм впечатлен от него. От тази гледна точка най-ценната ми е на Рахийм Стърлинг“. Неговите изяви без съмнение ще дадат повод за размисъл на националния селекционер Александър Димитров. По всичко изглежда, че е въпрос на време композицията на Железничар и експресът Силвестър Джаспър да минат в различни коловози, но съвместното им пътуване определено бе вълнуващо и за двете страни.









