Червената спортно-техническа несъстоятелност се превърна в пандемия и мерките са задължителни

Явор ПИРГОВ

ЦСКА разочарова за пореден път и записа ново срамно представяне. Червената футболна безтегловност позволи на Пирин да регистрира исторически първи успех в София, а на „Васил Левски” армейците официално подпечатаха отказа си да се борят за шампионската титла. За пореден път. Сега пред тях остава задачата да се домогнат до второто място, превърнало се в традиционно през последните години.

“Не знам дали трябва да го казвам, но в съблекалнята има вирус и играчите бяха с температура”, заяви наставникът на армейците след мача, с което броят на неадекватните му изказвания стремглаво подгони този на имената му.

Проблемът е, че под негово ръководство вече цял сезон червените играят като болни, а спортно-техническият проблем се е превърнал в пандемия и е време собствениците на ЦСКА да се обърнат към генерал Венцислав Мутафчийски. Помните ли го? Онзи, който ни караше да носим маски, да се ваксинираме, да не излизаме навън… Целта му бе да пребори ковида. Онези времена отминаха и са само лош спомен. Генералът тогава успя, но дали мерките му ще проработят в Борисовата градина, където ситуацията изглежда безнадеждна?

Справянето с червения спортно-технически проблем няма да приключи с подмяната на сърбина. Ваксината срещу синдрома на футболна несъстоятелност е в ръцете на шефовете в Борисовата градина. Те най-сетне трябва

да излязат от

коловоза на

самозаблудата

да превъзмогнат собственото си его и да променят изначално грешната си концепция и подход към процесите в клуба, което превърна игровия дефицит в хронично заболяване. Години наред ЦСКА играе слаб футбол.

Така и не бе сглобен силен, доминиращ, знаещ и можещ отбор, който да се превърне в реален кандидат за титлата. Бяха извършени голям брой треньорски рокади, но ефектът винаги бе един и същ. Всяка година се правеше мащабна селекция, но това не доведе до никакъв игрови прогрес. ЦСКА всеки път тръгваше с големите амбиции и обещания, треньорите бяха “супер”, футболистите – “диаманти”, а финалът бе разочароващ, като в повечето случаи надеждите умираха още преди Великден. А после идваха оправданията – съдиите, БФС, Лудогорец, системата… Понякога за разнообразие ставахме свидетели и на артистично посипване на собствената глава с пепел и мелодраматично признаване на вина с уж сгрешен избор я на треньор, я на футболисти, но задължително в репертоара влизаше и лошо проведената подготовка. И всичко това се повтаряше, повтаряше, за да се превърне в досадно клише.

През настоящата кампания, въпреки че червените върнаха треньора, за когото Гриша Ганчев сподели, че много съжалява, то картината не се промени, а ситуацията стана още по-притеснителна. Нестор Йевтич бе Ел Маестро само срещу Локо Пд и Левски, като и в двата случая успехите му дойдоха в резултат на грешки и слабости на съперника, а не от някакви супертактически достойнства на армейците.

В края на редовния сезон

диагнозата

е ясна

ЦСКА не умее да пресира, да изгражда атаките си, да контролира събитията на терена, а контрапресата е кауза пердута. Червените разполагат с бавна и тромава защита, не използват фланговете, а топката се изнася по начин, който в Европа не се наблюдава вече повече от две десетилетия. При всички тези симптоми няма как да се очаква нещо добро.

За какви шампионски амбиции говорим, когато ЦСКА няма игра и издиша тотално в директните сблъсъци с Лудогорец, където само в рамките на 2 години записа загуби с 3, 4 и 5 гола разлика? Тимът няма стил и идея, а емоцията и агресията се превръщат в рядко срещано явление.

И докато в Борисовата градина не започнат да следват неписаните закони на печелившия футбол, то те няма как да излязат от този пагубен кръговрат. А хората са го измислили – намира се треньор с визия, концепция и философия, съвпадаща с името и традициите на клуба. Треньор, който е доказал, че може да развива футболисти и да налага стил. Гласува му се доверие и му се дава картбланш, както и възможност да определя профила на селектираните футболисти, за да могат те да изразят на терена неговите виждания. Тогава можем да очакваме резултати и вече няма да има нужда от генерал Мутафчийски.