“Животът на Дюкeнс Назон напоследък е истински вихър от емоции. От най-големите върхове – класирането на Хаити за първото му Световно първенство от 1974 г. насам – до моменти, в които се страхува за живота си, докато се опитва да напусне Иран, където играе за клубния тим Естеглал. Последните месеци са изключително напрегнати за 32-годишния нападател.”

Това пише “Би Би Си” за бившия ас на ЦСКА Дюкенс Назон. Медията посвещава репортаж на тарана, който записа 27 гола в 62 мача за армейците от София.

“Футболистът, който има богата кариера с 13 клуба в 8 държави и е носил екипа на Сейнт Мирън в Шотландия през 2019 г., сега е изцяло съсредоточен върху това да направи нов исторически момент за страната, която нарича своя. Като рекорден голмайстор на Хаити с 44 гола в 76 мача, Назон може да запише още една историческа страница, ако започне като титуляр в първия мач на страната на Мондиал от 52 години насам – срещу Шотландия.

Той разказва и за драматичното си бягство от Иран, при което твърди, че е бил спасен благодарение на SIM карта, която му е позволила да поддържа връзка със света.”, продължава изданието.

„Гледах как бомби падат на 100 метра от мен“

Назон е трябвало да напусне Иран точно в деня, в който започват израелско-американските удари, но е свален от полета по съображения за сигурност. По това време съпругата му, която е от Мароко – същата страна, която ще срещне Хаити на Световното първенство заедно със Шотландия и Бразилия – и четирите им деца са в безопасност във Франция, където той е роден.

Нападателят изразява облекчение, че семейството му не е било с него по време на „лудото“ бягство, което включва моменти, в които вижда бомбардировки от много близко разстояние, преди да успее да премине границата към Азербайджан.

„Бях на път да летя за Истанбул или Париж, когато стюардът каза на всички да напуснат самолета, защото войната е започнала.“

„Представи си да си със съпругата и децата си в такава ситуация. Когато си сам, не че не ти пука за живота ти, но си по-спокоен и вземаш решения по-бързо.“

Назон допълва, че е останал блокиран на границата между Иран и Азербайджан около 48 часа, като дори е бил върнат обратно и е прекарал нощ на самата граница.

„Бях много късметлия, защото преди войната си бях взел eSIM. След това спря интернетът в Иран.“

„Нямах никаква връзка и се молех, когато стигна границата, да хвана сигнал – и успях. Това ми спаси живота.“

„Можах да се свържа с френското посолство. Те ми помогнаха с документите, говориха с азербайджанските власти и така успях да изляза.“

Хаити, Шотландия и Световното първенство

Поради конфликта вътрешното първенство в Иран е спряно, а Назон се готви индивидуално за Световното първенство.

Хаити се превърна в истинска гордост за нацията, след като се класира за едва второто си участие на Мондиал. Нападателят признава, че футболистите вече са част от историята на страната, но настоява, че няма нужда от допълнителен натиск.

„Ние сме посланици на страната си и носим отговорност“, казва той. „Младите хора ни гледат като примери.“

„Но не трябва да си слагаме допълнителен натиск. Когато играем за националния отбор, това е мисия – правим го с любов и страст.“

Опитът в Шотландия и бъдещите притеснения

През 2019 г. Назон е преотстъпен в Сейнт Мирън, където записва 12 мача и 2 гола, но признава, че не е бил напълно готов за физическия стил на шотландския футбол, както и за суровото време.

„Спомням си мач, в който имахме слънце, сняг и дъжд. След това си казах: добре, стига ми“, разказва той.

Сега, преди Мондиала в Северна Америка, времето не го притеснява, но нападателят изразява тревога от високите цени на билетите.

„Единственото, което ми минава през ума, са цените на билетите“, казва той. „Надявам се това да не попречи на феновете да дойдат, защото имаме нужда от атмосфера.“

„Искаме енергията на трибуните. Очаквам с нетърпение да видя шотландски и хаитянски фенове по стадионите. Това ще бъде много важно.“, допълва Назон.