Президентът в оставка на Италианската футболна федерация Габриеле Гравина внесе яснота около решението си да напусне поста и коментира разгорещените дискусии за евентуалното участие на Италия на Мондиал 2026. Ръководителят се оттегли малко след болезненото поражение от Босна и Херцеговина, което остави Скуадра адзура извън световните финали за трети пореден път. Гравина бе категоричен, че напускането му е личен избор, продиктуван от моралните му ангажименти към спортната общественост.

“Не бях принуден да подам оставка, абсолютно не. Това беше мое лично решение. Поех ангажимент пред италианските фенове, че ще се класираме за Световното първенство и за съжаление не успях да го изпълня”, заяви Гравина пред La Gazzetta dello Sport. Той допълни, че моментът е изисквал спокойствие, за да не бъде излагана федерацията на излишен натиск: “Беше правилно да подам оставка – жест на любов и отговорност. Аз не съм човек, който се поддава на натиск. Разсъждавам с главата си и със спокойствие. Това беше акт на отговорност към федерацията. Навсякъде се наблюдаваше институционална истерия и беше добре да не оставяме ФИГК прекалено изложена на показ.”

Въпреки неуспеха на представителния тим, бившият президент защити свършената работа по време на мандата си и отказа да приеме етикета на губещ. “Не мисля, че съм се провалил”, настоя Гравина. Той обясни, че е несправливо цялата работа на федерацията да бъде оценявана само през призмата на един резултат: “Ако говорим за отделни инциденти, тогава, разбира се, съм се провалил. Но ако искаме да говорим за дейността във всичките ѝ форми и за всички проекти, които осъществихме, нашата федерация е сред най-ценените в Европа и в света. Италианците приписват на ФИГК отговорности, които тя няма. Има объркване на ролите. Три пъти не сме ходили на Световно първенство и моделът е все същият – търси се изкупителна жертва. Всички са убедени, че националните състезатели зависят от ФИГК, но има лиги, състезания и определени правила и закони, които трябва да се спазват. Оценяваме работата на федерацията само на базата на един-единствен национален отбор, а те са много – мъжки и женски.”

Гравина се спря и на избора на Дженаро Гатузо, който също напусна националния тим. Според него легендарният полузащитник е бил точният избор за възстановяване на духа в съблекалнята: “За мен той беше абсолютно правилният човек за тази работа. Той беше най-добрият и в онзи момент се нуждаехме от някой, който да помогне на момчетата да преоткрият ценностите, които носи тази фланелка. Но за съжаление, спортната страна на нещата липсваше.”

Най-остра бе реакцията му спрямо хипотезите, че Италия може да попадне по административен път на Световното първенство чрез замяна на Иран. “Струва ми се, че това е една фантастична и срамна идея. Ние преговаряме със страстта на италианските фенове, които са единствените, които заслужават да отидат на Световното първенство”, подчерта бившият шеф на местния футбол. Според него призивите за подобна служебна победа са “срамни” и “единствените, които заслужават да отидат” са именно привържениците на страната. Сега погледът на италианската футболна общественост е насочен към 22 юни, когато ще се проведат изборите за наследник на Гравина.