Димитров отдели специално внимание и на каузите си извън корта, включително работата с деца чрез фондация “Григор Димитров”.

“Искам спортът не само да ги вдъхновява, но и да им дава посока и причина в живота. Независимо дали е професионален спорт или просто хоби, той винаги ти дава нещо.”

Бившият №3 в света призна, че отдавна мечтае да прекарва повече време в България. “Не искам да бъда запомнен само с тениса. Това си го повтарям още от малък. Да, ясно е, че съм по-близо до края на кариерата си, отколкото до началото. Но има и други неща в живота и аз ги очаквам с нетърпение. Усещам, че хората не ме приемат напълно като един от тях. Което е нормално – цял живот живея и играя в чужбина.

Но винаги, когато се връщам, искам да има същото отношение. Това е една от личните ми цели и вероятно означава да прекарвам повече време тук. Винаги съм го искал, но времето не ми е позволявало. Сега имам друг вид свобода.”

“Нашият спорт е брутален”

След поредицата от физически проблеми през последните месеци Димитров е имал време за равносметка.

“Нашият спорт е изключително брутален. След контузиите за първи път имах възможност да спра и да погледна какво съм извървял до момента. Признавам си, че това малко ме уплаши. Намирам се в много особен момент от живота си и не ме е срам да го призная. Знам, че все още имам какво да дам. Знам, че мога още. Просто искам да го направя. Ако успея психически да се задържа в най-важните моменти, мисля, че ще има много добър край.”

В последните дни стана ясно, че в щаба на Димитров отново се завръщат дългогодишният кондиционен специалист Себ Дюран и треньорът Джейми Делгадо.

“Не можеш сам да играеш тенис. След толкова години заедно решихме, че е хубаво пак да се съберем и да опитаме нови неща. Да вложим повече идеи и различен подход.”

Следващата спирка за българина е турнирът на трева в Майорка – настилката, на която традиционно се чувства най-комфортно.

“Тревата винаги ми е харесвала. Този път съм малко по-развълнуван. Най-много ми липсваше постоянството. Имаш два добри дни, след това два дни, в които тялото не реагира както искаш.”

Има ли надежда за “уайлд кард” за “Уимбълдън”?

“Не зависи от мен, но не се и надявам. Ако стане – чудесно. Ако не стане – също.”

“Виждам края, но е още далеч”

Най-силните му думи дойдоха, когато разговорът стигна до бъдещето. “Виждам края. Не казвам, че не го виждам. Просто все още е в далечината.”

Според него най-важният знак, че е време за отказване, е моментът, в който изчезнат емоциите и напрежението преди големите мачове.

Феновете

“Разбирам ги! Напълно ги разбирам. И знам, че те също се ядосват. Но аз се ядосвам много повече. Трудно е. Много трудно след седем загуби от началото на сезона. Именно в такива моменти виждаш кои са истинските ти приятели. Този период ми показа още повече неща извън корта. Разбира се, има хора, на които мога да се облегна и с които мога да споделям. Но, да – приятелите ми много намаляха… Но това е добре. Всичко е по-ясно. По-чисто. По-добре.”

Историята на Григор още не е приключила – и тенисът го знае!

“Наскоро чух човек, който ме познава още от 15-годишен, да казва: „Ти си един от малкото играчи, които никога не са се променили и винаги са живели и извън тениса.“ Това много ме накара да се замисля.

Тенисът винаги е бил мой приоритет. Абсолютно винаги. Но никога не съм се отказвал от живота извън него. Правил съм какви ли не щуротии… Имало е хора, които са ми казвали: „Ако беше още по-фокусиран, щеше да постигнеш още повече.“ И вероятно са прави.

Ако в началото на кариерата си бях още по-сериозен и не правех някои от нещата, които исках извън тениса, може би резултатите щяха да бъдат различни. Но тогава нямаше да бъда човекът, който съм днес”, откровен е Димитров.

Съжалява ли понякога?

“Не, не съжалявам. Защото тенисът ми даде изключително много. Но също така ми отне изключително много.”

“Най-големият ми съперник съм самият аз”, е есенцията в интервюто на Григор Димитров. Но той даде ясно да се разбере, че последната глава от неговата история в тениса все още не е написана…