С турнира, лансиран от Силвио Берлускони, започна тв революцията в италианския футбол

Юлиян ДИМИТРОВ

Неустоим, брилянтен, визионер. Силвио Берлускони обичаше да колекционира комплименти. Той ще остане завинаги в историята като президента на Милан, изградил един от най-великите отбори за всички времена в края на 80-те години на ХХ век. Берлускони обаче е фактор доста преди да купи росонерите. В началото на 80-те той лансира един турнир, за да обърне завоя в икономическото развитие на футбола към днешните реалности, в който аргументите на бизнеса и телевизиите са решаващият фактор.

Става въпрос за така наречената Суперсветовна клубна купа, известна в някои източници и като Купата на суперклубовете. Макар и брандирано в разточителен бароков стил, това не е мероприятие, замислено просто за да гали егото на Берлускони. То е част от бизнес плана му, предвиждащ

да разбие
монопола

на обществената италианска телевизия RAI във футбола. Медийният магнат вече е нанесъл първия си удар предната година, отмъквайки правата за излъчване на Мундиалито за национални отбори (супертурнир, проведен в Уругвай в чест на 50-годишния юбилей от първото световно първенство). Сега целта на Берлускони е да разшири пробива на Canale 5, водещия в холдинга му Фининвест. Впрочем това не е и чак толкова трудно. По онова време в Италия футбол по телевизията се гледа далеч не всяка седмица. Срещите от Серия А са резервирани за радиото, а по RAI вървят само разширени репортажи с головете. Единствено срещите на италианските отбори в евротурнирите и тези на националния отбор се предават пряко от обществените канали. Тези за Суперсветовната клубна купа пък се излъчват директно от Canale 5 единствено в областите Пиемонт и Лигурия, а в останалите части от страната са на запис. Берлускони обаче е подготвил всичко много внимателно до най-малките детайли, като не пропуска да ангажира и най-популярния коментатор на Апенините в онези години Никола Карозио.

В първото издание на турнира през 1981 г. участват само клубове, които са печелили световната титла във формат Междуконтинентална купа, тъй че той напълно отговаря на името си. Включват се 5 отбора – Милан, Интер, Фейенорд, Сантос и Пенярол. Те играят по системата всеки срещу всеки в рамките на 12 дни, а всички срещи са в Милано на стадион „Сан Сиро“. Събралият най-много точки в крайното класиране печели трофея заедно с премия от 100 000 долара, много сериозна сума за времето си.

Важна особеност на регламента е, че както в миналото, клубовете имат право да използват така наречените гост-играчи, с които нямат договори, а са ангажирани само за турнира. По тази схема

Милан взема
великия
Йохан Кройф

под наем от Вашингтон Дипломатс. Така росонерите правят двоен удар. Те току-що са се завърнали в Серия А след изхвърлянето си от там заради скандала с уредени мачове Тотонеро, гръмнал през 1980 г. Клубът се нуждае от спешно маркетингово освежаване и Кройф е идеалната реклама. Но в Милан отиват по-далеч и сериозно се замислят да преговарят за постоянен трансфер на нидерландския гений. Това обаче е скъпо удоволствие и шефовете искат предварително да се убедят, че играчът е в добро физическо състояние и ще си пасне като химия с отбора. Именно последното обаче не се случва. Кройф изиграва само едно полувреме при нулевото равенство с Фейенорд в откриването на надпреварата, преди да бъде сменен на почивката. Стилът на Милан явно му е тотално чужд, през повечето време е изолиран от играта и единственото, с което ще се запомни, е един добър пас към Антонели.

Като става дума за Фейенорд, трябва да се отбележи, че благодарение на тях в турнира има и българско участие в лицето на Андрей Желязков. Именно това е дебютът на Жужо за тима от Ротердам след трансфера му от Славия. Той пропуска първите срещи на новия си клуб в Милано. Включва се при победата с 1:0 срещу Пенярол, когато е сменен на почивката, а след това играе цял мач при загубата с 0:2 от Сантос. „Кацнах в Милано притеснен. Жена ми я поканиха заедно със съпругите и приятелките на всички футболисти, участващи в турнира. Но от България не я пуснаха, защото холандците още не бяха платили парите за трансфера ми. На мачовете не успях да се справя толкова добре. Това беше първият ми досег със съотборниците ми във Фейенорд“, разказва Жужо.

Турнирът е спечелен от Интер, който изпреварва Сантос в крайното класиране с три победи и равенство срещу Пенярол. Голмайстор на надпреварата е звездата на нерадзурите Алесандро Алтобели, а за играч №1 е определен съотборникът му Еваристо Бекалоси, елегантен плеймейкър, майстор на дрибъла и головия пас, но твърде своенравен и непостоянен, за да реализира в пълна степен изключителния си талант. В техническо отношение Бекалоси е дотолкова безупречен, че след победата с 4:1 над Сантос в Бразилия напълно сериозно обявяват, че той е единственият човек в Серия А, достоен да носи фланелката с №10 на Пеле. Някои клубове от Южна Америка дори се опитват да преговарят за трансфера му.

Докато в Интер празнуват успеха си, Берлускони също доволно потрива ръце. Печалбата от Суперсветовната купа му позволява да избие разходите, които е направил преди това за излъчването на Мундиалито и

да излезе на
плюс от близо
1 милион долара

благодарение на постъпленията от реклами. Но по-важното е, че монополът на RAI наистина е разбит и през следващия сезон Canale 5 взема правата за домакинските мачове на Ювентус, Интер и Рома в евротурнирите.

Следващото издание на турнира, проведено през лятото на 1983 г., също се радва на значителен интерес. Този път сред участниците е включен и Ювентус, въпреки че към онзи момент бианконерите все още нямат световна клубна титла във витрината си. Компромисът обаче е напълно оправдан, тъй като Юве притежава страхотен отбор, съчетавайки гръбнака на шампионския тим на Италия от световното първенство през 1982 г. с магията на Мишел Платини и Збигнев Бонек. Наистина те са по-изтощени от съперниците си физически и емоционално (слез загубения финал за КЕШ срещу Хамбургер) и стартират с две равенства срещу Милан и Пенярол. След това обаче успяват да победят Интер и Фламенго, което им осигурява първото в класирането. Решаващ е последният мач с Фламенго. В него на бразилците е достатъчен и равен, за да си тръгнат с трофея. След час игра това изглежда постижимо, но голът на Бонек за 2:1 в 63-ата минута накланя везните в полза на Юве.

По програма третата серия на надпреварата трябва да се състои през 1985 г. Трагедията на стадион „Хейзел“, когато след размириците преди финала за КЕШ между Ювентус и Ливърпул загиват 39 души, води до

промяна в
плановете

и Суперсветовната клубна купа е отложена за 1987 г. Вместо нея предварително поканените южноамерикански отбори (Сантос, Пенярол и Индепендиенте) плюс Интер играят за Копа Мизура. Срещите са в Чезена и са в директни елиминации, като на финала Пенярол побеждава с 3:1 Индепендиенте.

Когато идва ред за мачовете през 1987 г., южноамерикански представители вече няма. Вместо тях са включени действащият носител на КЕШ Порто, както и Барселона заедно с ПСЖ. Списъкът е допълнен от Интер и Милан, който печели трофея. Росонерите, водени от Фабио Капело като временен треньор, правят 0:0 с Интер и бият в останалите си три срещи, без да допускат гол във вратата си. По това време Берлускони вече е президент на Милан, а телевизионните му проекти са набрали огромна скорост. Суперсветовната клубна купа е изиграла ролята си и слиза от сцената.

КРОЙФ С ЕКИПА НА МИЛАН