Когато в Монако се изтегли жребият за ШЛ, едно изненадващо име неизбежно попадна в радара на фенове и анализатори. ФК Сабах Масазир е основан едва през 2017 г. и извървя изумителен път, за да стигне до най-престижната сцена от всички.

Най-завладяващата история не е само на терена, а и на треньорската скамейка. Голяма част от това чудо се дължи на един наистина уникален наставник – Валдас Дамбраускас. 49-годишният литовски спец никога не е имал кариера като футболист. Вместо това поставя началото на своята мечта с наградата от участие в литовското издание на “Стани богат”.

В края на миналия сезон Валдас постигна немислимото и сложи край на дългогодишната доминация на Карабах в Азербайджан. А сега е готов да се изправи срещу най-големите в ШЛ.

“От 12-годишен, когато осъзнах, че няма да стана футболист, знаех, че искам да бъда треньор. Появи се шанс да се преместя в Англия. Отидох там в търсене на по-добър живот, но с ясната идея да опитам да направя първи стъпки в треньорството. Много съм щастлив, че мога да работя във футбола и това да бъде моя професия. Няма как да гадая какво щеше да се случи без участието ми в “Стани богат”, но вярвам, че щях да намеря начин да постигна мечтата си”, казва литовецът в интервю за Flashscore.com.

Вие сте сред онези треньори, които никога не са играли професионален футбол…

– Не мога да кажа, че е предимство. Все още вярвам, че бившите играчи са в по-добра изходна позиция. Те имат уважението на хората, повече контакти и усещане за съблекалнята. В същото време професията се промени много през годините и еволюира. В наши дни треньорът е много повече от лидер или тактик. Той трябва да разбира от куп неща като физическа подготовка, човешка физиология, психология, мениджмънт, финанси, администрация, да бъде добър организатор, добър комуникатор, аналитичен, понякога и актьор, без дори да говорим за тактическите познания. Най-важният аспект е емоционалната интелигентност. Смятам, че футболистите, които стават треньори веднага след края на кариерите си, дори не осъзнават част от тези отговорности. А тези, които никога не са се състезавали професионално, компенсират тези недостатъци с учене и развитие всеки ден. Аз работех и продължавам да го правя, за да ставам по-добър. Най-големият ми страх е да спра да уча и да се развивам.

В Англия учехте ли с ясната цел да станете треньор?

– О, да. Случваше се на етапи. Първо трябваше да науча езика. След това да се запиша на треньорски курс ниво 1. После ниво 2. Да натрупам опит с първата си тренировка в детско-юношеския футбол. Да си намеря работа в академията на професионален или полупрофесионален клуб. След това завърших „Спортни науки и треньорство“ в университет. Ходех на всеки възможен курс или конференция, за да се усъвършенствам.

Кои са крайъгълните камъни във вашия футбол – атакуващ и модерен? Кого сте изучавали? Кой ви вдъхновява?

– Обичам да вкарваме голове. Ако трябва да опиша начина си с една дума, тя би била доминация. Не се страхувам да поемам рискове. Най-добрият резултат за мен би бил 4:3 с четирима различни голмайстори и четирима различни играчи с асистенции. Представяте ли си съблекалнята след такъв мач? Харесвам отбори и треньори, които следват същата тенденция. Това обаче се променя. Преди обожавах Арсенал на Венгер, Биелса, Рангник и други. Уча много и от други спортове. Особено от баскетбол, американски футбол, ръгби, хокей на лед… Мисля, че понякога взимам повече идеи от други спортове, отколкото от самия футбол.

Работили сте в много части на Европа. Какво пренесохте в невероятното приключение със Сабах?

– Да работя в различни държави, традиции и среди е най-големият подарък, който футболът ми даде. Това ме обогати като човек и треньор. В работата си винаги се опитвам първо да виждам не футболист, а човешко същество. Само когато разбереш човека, можеш да тренираш футболиста. В миналото треньорите обикновено пазеха дистанция от играчите. Моята философия е да бъда възможно най-близо до тях.

Стигнахте до титлата, купата, а сега и основната фаза на ШЛ. Какви емоции изпитвате, когато се връщате назад към този филм?

– Наистина невероятна година. В Азербайджан имаше един наистина страхотен Карабах, който вдигна много шум в Европа през миналия сезон. Те спечелиха първенството 12 пъти за 13 години и в продължение на 13 кампании се класираха за европейските турнири. Учехме се от тях, те ни направиха по-добри. Всеки мач помежду ни беше битка на най-високо тактическо, ментално и техническо ниво. Да спечелиш първенството, купата и да се класираш за груповата фаза на ШЛ в рамките на една година е отвъд въображението. Това е плод на много тежка работа от всички в клуба – от чистача до президента. Повечето клубове проповядват отборна работа, но от опита си знам, че много малко действително я прилагат. Силата на Сабах е точно тук – всеки върши своята работа и всички дърпат в една посока.