Явор КРЪСТЕВ/Пред стадиона

ЦСКА постигна своята цел минимум, отстранявайки поне два съперника в Европа, но си позволява също да мечтае нашироко. Защо пък да не стане едно повторение на лятото и есента от 2005 г., когато вкарахме няколко отбора в основните фази на евротурнирите и се съревновавахме?

ЦСКА успя да триумфира срещу Карабах и постигна една огромна крачка напред в своето развитие. За разлика от Левски, ще си позволя да направя тази съпоставка, сините летят на крилете на еуфорията и на тоталното доверие, което успяха треньорът Хулио Веласкес и неговият щаб да си извоюват. Там подкрепата на сините привърженици е без всякакво съмнение. При червените Христо Янев, неговият щаб, хората около него и футболистите тепърва имат да се доказват, че този отбор умее да постига големи неща, умее да бъде постоянен и умее да гони големите цели, които са поставени този сезон. Така че крачка по крачка ЦСКА трябва да се доказва в една среда на напрежение и недоверие.

Трябва да се каже, че отборът го направи. Отстрани един съперник, който бе много по-високо поставен, беше сочен за тотален фаворит преди началото на сблъсъците, а ЦСКА игра като равен с равен, опитвайки се да използва силните страни, които може да има, като преди всичко неутрализира силните страни на Карабах.

Затова и Христо Янев подходи и в двата мача с тази система – с трима централни защитници, двама халфбекове, двама нападатели и трима футболисти в средата на терена. Може и да не беше най-атрактивната игра от страна на ЦСКА, но беше прагматична и в крайна сметка достатъчно успешна. Стигна се до еуфорията с дузпите. Ще изтъкна няколко човека, които би трябвало да бъдат отличени.

Става въпрос на първо място за Лапухов – вратарят, който спаси три абсолютно чисти положения, плюс една от дузпите. По ирония на съдбата тя бе изпълнена от един от най-големите провокатори в състава на Карабах – Матеус Силва, който по стечение на обстоятелствата е бивш играч на Локомотив Пловдив.

А за Лапухов ще направя едно намигване към Ники Александров, който в продължение на месеци му навиваше пружината: „Айде, няма ли най-накрая да извади един мач на ЦСКА Лапухов?“ Е, направи го няколко пъти – един път във финала за Купата, а ето сега още един суперважен мач.

Изтъквам отново Стефан Сенси, който беше прекрасният диригент в средата на терена. А в защита нека да не пропуснем безупречния Жан-Филип Гбамен и суперсилния мач на Теодор Иванов. Изключително силно представяне на българския национал. Дано това да е един импулс, един тласък конкретно за Теодор Иванов да демонстрира своя възход в играта си, защото той има потенциал, а и тласък за отбора на ЦСКА да демонстрира вече вярата, увереността и постоянството в играта си.

Разбира се, това трябва да е един допълнителен кредит на доверие и към Христо Янев, и към неговия щаб, защото на фона на огромните критики, които имаше към него – къде заслужени и къде незаслужени – той доказа, че с този отбор ще се бори да постигне големите цели, които са заложени. Може да не е по най-лицеприятния, по най-плавния и по най-убедителния начин, но ще се опита някак си да превъзмогне всичките критики и да успее. Така че може би още една част от привържениците на ЦСКА – от съмняващи се – са се превърнали във вярващи. Ще ми се да е така.

Предстои важен мач с Дунав Русе. Ще има доста промени в състава на ЦСКА, но много се надявам тези промени да изиграят този път положителна роля, а не както се получи в първото полувреме на мача с Ботев Пловдив. Дунав не е отбор, който би трябвало да се подценява. Това е отбор, който демонстрира своите качества, най-малкото срещу отбора на Левски.

Разбира се, предстои двубой с Макаби Тел Авив – един отбор, който спечели Купата на Израел, класирал се е на трето място в израелския шампионат. По никакъв начин Макаби Тел Авив не трябва да е по-стряскащ отбор от Карабах, но в същото време по никакъв начин не бива да успокоява нито привържениците на ЦСКА, нито самия отбор, нито треньорския щаб. Ще бъде еднакво голямо предизвикателство.

Първият мач ще бъде в Грузия, в Батуми. Само за справка ще ви кажа, че в последните десет сезона Макаби Тел Авив, който е рекордьор по титли на Израел, седем пъти е участвал в основна фаза на европейските клубни турнири и от тях три или четири пъти е успявал да излезе от груповата, респективно основната фаза. Това е достатъчно голям атестат за това какво представлява израелският тим, който съвсем наскоро спечели и Суперкупата на своята страна.

Разбира се, поносим, преодолим съперник, но в никакъв случай не е и съперник, от който, ако ЦСКА отпадне, да се правят някакви трагедии.

Още поне два съперника ще има ЦСКА в Европа. Мечтаем, разбира се, като привърженици на червените да влезем в основната фаза поне на Лигата на конференциите, а защо не и на Лига Европа. Чакаме един жребий, който ще бъде преди мачовете с Макаби Тел Авив. Имаме поводи за оптимизъм, поводи за надежди и предпоставки за нови емоционални изживявания по стадионите с европейските мачове на ЦСКА.