Татяна ВЕЛЕВА, “Стандарт”, 2008 година

Отдавна е ясно, че в ЦСКА не ценят собствените си юноши. Не е за вярване, но за момчетата от провинцията, а напоследък от чужбина, е по-лесно да стигнат до първия тим на “армейците”. Затова и никак не е случайно, че в последните 15 години единственият юноша, успял да се наложи трайно при мъжете, е Методи Деянов. И едва ли има някой, който да помни имената на всички онези таланти, които бяха сочени за наследници на Стоичков, Пенев и Костадинов. Типичен пример за това е Ивайло Иларионов. В края на 80-те Лари, както го наричаха съотборниците му, беше една от звездите на набор 73. Заедно с Викторио Павлов, Мартин Горанов, Мартин Зафиров минаваха за бъдещето на ЦСКА. Ненавършил още 20 г., Иво вече играеше за мъжкия тим. Но за кратко. Първо беше пратен да се обиграва в Сливен, който по онова време още се крепеше в “А” група, след това в Спартак (Пл). После облече екипа на Левски (Кюстендил) и след няколко силни сезона се озова в Австрия. Подписа договор с първодивизионния Адмира-Вакер и както обикновено се случва, бързо го забравиха. Затова и малко бяха хората, които по-късно разбраха, че Иларионов се е преместил в САЩ. И вече десета година е зад океана. А дали е сбъднал американската мечта, “Стандарт” се опитва да разберете от самия него през далечната вече 2008 година.

Предложението да се премести в САЩ заварва неподготвен Лари. Той не прави планове за Америка, свързва бъдещето си повече с Австрия, където набързо си изгражда добро име като футболист. По време на една коледна ваканция в България се вижда със Стилиян Шишков, който отдавна живее в САЩ. Той бил довел на гости у нас треньора на Нешвил Метрос, отбор от USL. От дума на дума се стига и до предложението Лари да се премести в Америка. Иво се хвърля смело в новото предизвикателство и подписва договор в столицата на кънтрито – с Нешвил (щата Тенеси) през лятото на 1998 г.

“Много са причините, заради които напуснах родината си. Държавата не се управляваше както трябва, корупцията беше навсякъде, а в спорта – огромна. Цареше беззаконие във всички сфери на обществото. Имаше големи простотии. За младите пък нямаше никакво развитие. Всичко това много ме потискаше и аз не виждах начин да изплувам”, припомня си Лари. Той обаче подчертава дебело: винаги се е гордеел, че е българин.

Иво не крие, че най-много харесва законите в САЩ. “Спазват се много стриктно, независимо чие име е замесено. Освен това перспективите за емигрантите са неограничени. Нужно е само да знаеш английски и да си настроен да работиш здраво. По-лесно е за младите, които идват да завършат някакво образование и после да градят кариера. Парите обаче не растат по дърветата, трябва яко бачкане, за да ги откъснеш”, категоричен е той.

Сигурен е и в друго – лошият манталитет пречи на българите да успяват. “Ще дам един пример. В Атланта има доста корейци, от които можем да се учим как да си помагаме в чужбина. С нищо не са повече от нас, но в града са построили верига от магазини, сладкарници, има дори две банки, за църкви да не говорим”, съжалява Лари.

От 8 г. Иво и семейството му живеят в Атланта, главния град на щата Джорджия и дом на Кока-Кола и CNN. “Погледнато от материална гледна точка, няма от какво да се оплача. Можем да си позволим почти всичко. Живеем в къща в северната част на града, която е една от най-хубавите. Аз и съпругата имаме коли, децата са в добри училища”, признава Лари. И добавя, че не би се справил без семейството си. Със съпругата си Ваня се запознава още когато играе в България. Тя е до него и в Австрия. Имат две деца. Дъщеричката Габриела, която е на 11 години, се ражда в България.

8-годишният Мартин е американски гражданин “Много се гордея с децата си. Наскоро Габи беше включена в специална програма за талантливи и надарени деца. И двамата играят футбол. Мартин е по-добрият и съм сигурен, че ако е сериозен, ще стане отличен играч. Най-хубавото е, че те самите имат огромно желание. И двамата имат по няколко спечелени турнира”, разкрива бащата.

И той като всеки европеец тъжи за Стария континент. “Не искам да си кривя душата, Европа ми липсва. Естествено България най-много. Животът в Америка е доста различен”, откровен е Иво. Затова задължително хваща полет до София веднъж на всеки 2-3 години. Това лято също е планирал да се върне в родината си. “Ежедневно следя какво става в България. Интернет е голямо удобство”, обяснява Иво.

След като приключва с футбола през 2005 г., получава покана за треньор в частен детски клуб. “Тук е пълно с такива школи за деца от 7 до 19 години. Момичета и момчета тренират заедно. Всички идват с огромно желание. И задължително за треньори се канят бивши футболисти, които могат да предадат уменията си на малките”, обяснява Лари. В момента той води два отбора до 10 години освен това е и отговорник в клуба за всички отбори в тази възраст, включително и момичета.

Паралелно с треньорството Иво започва да учи хотелиерство. Наскоро завършил курсовете за мениджър в AH&LI (Aмерикан Хотел & Лоджинг Институт). “Имам идеи в тази област, но още е рано да говоря. За съжаление нямам собствен хотел”, добавя той.

Нивото на футбола или сокъра, както му викат американците, се повишава с всяка година. Парите в МLS (Meager Soccer League) са чудовищно големи. А рекламата те залива отвсякъде.

“Отскоро има три тв програми, които дават само футбол. МLS си има и свой канал, по който вървят всички мачове. Излиза и списание на MLS. А за Дейвид Бекъм каквото и да кажа, ще е малко. Целта на идването му беше да популяризира футбола. Успя, въпреки че много рядко играе. Появява се от време на време, за да не забравят хората, че е футболист. На терена обаче не си личи, че е звезда. Сори, Дейвид”, откровен е Лари. И добавя, че в САЩ едва ли има магазин за дрехи, в който да не се продават футболни фланелки на Бекъм. “Много се купуват – от бебета до възрастни хора”, чуди се Иво.

В Америка има и други странни неща за българина. “Често питам местните защо казват футбол на спорт, който се играе с ръце и с топка за ръгби. Още не съм получил отговор. Но на никой не му пука. Американският футбол си остава №1, независимо дали Бекъм е тук и колко пари се изливат в сокъра”, обяснява той.

В Атланта има и други български футболисти. Един от тях е бившият национал от Левски Велко Йотов, който дори е колега на Иларионов в детския частен клуб. “С него бяхме съотборници и като футболисти – в Чарлстън и Атланта Силвърбек”, припомня той.

Бившият защитник на Локо (Сф), Левски и Славия Александър Марков също е в Атланта, но не се занимава с футбол. Има собствен бизнес. Понякога се чува с Калин Банков, който е треньор във Флорида, и с Димитър Попов.

Вратарят, минал през Левски и ЦСКА, се занимава с бизнес в Чикаго. Там е легендарното крило на “армейците” Цветан Йончев. Иво поддържа връзка и с първия си треньор Стоян Хаджийски, който е в Маями.

Накрая признава, че изобщо не мисли да се връща в България. “Идвам само да видя приятелите и роднините. Така, за малко, е супер. Истината е, че не се виждам в България за постоянно. Поне засега. Защото никой не знае какво ще му предложи животът”, завършва философски Иларионов.