Желю СТАНКОВ

Един от въпросите на българското съвремие е за морето. Дали в България или в Гърция?! Като това лято чисто ваканционната тематика бе преплетена, а и предстои още един път – с футболните страсти, като сравнението като жанр бе и ще бъде неизменна част от дискусията.

Къде е по-добре да си караш лятната почивка? Къде морето е по-чисто и плажовете са по-широки? В цената на шезлонгите и чадърите включена ли е консумация? А обслужването, съотношението цена/качество и още в този ред на мисли – всяко е едно и също. Особено след влизането на България в Шенген, с което отпаднаха опашките по границите. Някои български запалянковци извън планирания сценарий дори си направиха слънчеви бани в Гърция и още един път се впуснаха във вечните туристически съпоставки.

Магистралите и като цяло инфраструктурата пак бяха на дневен ред. Две големи артерии на изток към Черно море и една на юг към Егейско – винаги недостроени, винаги в ремонти и със съответните задръствания. Обаче въпросните магистрали, които си заслужават кавички, са си наши провали. Още преди 22 години за олимпийските игри в Атина трябваше да имаме опънат широколентов път до Гърция. Но не би…

И едно дерби. Спорът за мусаката между България и Гърция не е официален политически конфликт, а по-скоро дългогодишно кулинарно съперничество и забавен спор за „авторство“ на Балканите. Двете страни приготвят коренно различни версии на ястието, но всяка го смята за своя национална гордост и част от кулинарното си наследство.

А киселото мляко? Дербито дзадзики – снежанка е със статут на вечно, както и узото срещу мастиката и гръцката срещу шопската салата.

Оттам стигаме и до народопсихологията – не само на запалянковците, но нещата са свързани. Кои са бунтарите? Те или ние? Чия кръв е по-буйна? Наши земеделци още не са се осмелили да блокират границата, репортажите от подобни протести са само от гръцките ГКПП.

Към този момент няма признаци да изчезне и разликата във футбола или поне да се свие малко. Да започнем от високото. Гръцките собственици на клубове са си класическа представителна извадка от обществото им. Вижте го онзи грамадан боса на АЕК. Разхожда се все едно светът е негов. Ами Иван Савидис от ПАОК, който веднъж дори слезе на терена, размахвайки пистолет… Още от едно време корабните магнати като Вардиноянис дадоха друг ритъм на гръцкия футбол, а непримиримост е белегът, който ги обединява в мислене, инвестиции и стратегии. Друг грамадан е босът на Олимпиакос (също и на Нотингам) Евангелос Маринакис. Ние такива колоритни собственици нямаме.

На тях и стадионите им стадиони, базите им бази, парите им пари, футболистите им футболисти, треньорите им също са от по-високия сегмент. И летният сблъсък на клубно ниво само ни накара да се замислим защо сме по-слаби, като че ли без особено да планираме как да ги настигнем.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ НА ЖЕЛЮ СТАНКОВ В НОВИЯ БРОЙ НА “ТЕМА СПОРТ”!