1Неадекватен диктор помага за шампионската титла на зелените крокодили

Теодор БОРИСОВ

Резултатите от последните местни избори в Турция, завършили със съкрушителна загуба на Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган, може и да изглеждат изненадващи, но бледнеят на фона на това, застигнало футболна Турция преди 14 години. Тогава противно на всякаква логика имащият скромен бюджет от 9 млн. евро Бурсаспор успява да се пребори с истанбулските грандове Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ и да стигне до шампионската титла на страната. Вратарят Димитър Иванков пък се превръща в третия българин след Шефкет Мустафов (1993 г. с Галатасарай) и Ивайло Петков (2004 г. с Фенербахче), успял да триумфира с отличието в южната ни съседка.

Четвъртият по големина град в Турция може да се похвали със сериозна история, включително и с период като столица на Османската империя (1326-1365). Във футболно отношение обаче нещата не стоят така и Бурса се сдобива с представителен градски отбор чак през 1963 г., когато се стига до обединението на Акънспор, Аджар Идман Юрду, Демирчеликспор, Истиклалспор и Пънарспор. Най-големият успех през годините е спечелената национална купа през 1986 г. след победа с 2:0 след Алтай, а европейският актив на тима се ограничава с елиминирането на Дънди Юнайтед в КНК през сезон 1974/75, както и добро представяне в Интертото през 1995 г. Защитавалите цветовете на клуба Ивко Ганчев, Костадин Видолов и Радостин Кишишев могат да потвърдят, че през годините на никой не му е минавало през ума, че зелените крокодили един ден ще са шампиони. В навечерието на сезон 2009/10 всички погледи са насочени към шампиона Бешикташ и големите му съперници Фенербахче и Галатасарай, които се обзавеждат със сериозни имена на пейката (съответно Кристоф Даум и Франк Рийкард). Джим Бом взима халфовете Елано от Манчестър Сити и Абдул Кадер Кейта от Лион, черните орли ангажират ветерана Нихат Кахведжъ, а дори Анкарагюджю влиза в новините с привличането на бившия английски национал Дарайъс Васел. На този фон

селекцията на Бурсаспор

изглежда като постна пица – под наем от Бешикташ е взет бранителят Томаш Запоточни, намиращият се в края на кариерата си сръбски национал Иван Ергич пристига от Базел, а макар и да има в актива си шампионска титла на Аржентина с Велес, Пабло Баталия няма никакъв опит в европейския футбол. Треньорът Ертугрул Саглам е по-известен като бивш нападател на Бешикташ и най-големият успех в досегашната му кариера е класирането в Купата на УЕФА през Интертото през 2006 г. с Кайзериспор. Именно там той се засича с Димитър Иванков, когото привлича веднага след триумфа на българина в националната купа през 2008 г. Първоначално Саглам залага на системата 4-4-2, но в хода на сезон 2009/10 я променя на 4-5-1. От халфовата линия с подчертано дефанзивни функции са Хюсейн Чимшир и Ергич, а единственият нападател Тургай Бахадър е подкрепян по крилата от Озан Ипек и Волкан Шен. Отборът няма изявен голмайстор, като своя принос за попаденията дава и самият Димитър Иванков, реализирал дузпи срещу Диарбекиспор, Манисаспор, Анталияспор и Кайзериспор. Важен от психологическа гледна точка е и голът му във вратата на Волкан Демирел срещу Фенербахче за националната купа, въпреки че Бурсаспор са елиминирани от надпреварата.

Началото на сезона

с нищо не предвещава последвалите събития – в първите 5 кръга са спечелени 7 точки, като освен това е допусната домакинска загуба от Фенербахче. Този сезон в Суперлигата обаче е безкрайно интересен и в битката за титлата се намесва дори Кайзериспор, воден от реализатора си Ариса Макукула. Бурсаспор обаче разкрива потенциала си в края на календарната година – Галатасарай е сразен с гол на Волкан Шен, а при гостуването на Бешикташ е постигнат обрат от 1:2 до 3:2. В Истанбул вече сериозно се притесняват и се пуска слух, че отборите от Анадола са готови да подпомогнат всячески зелените крокодили само и само те да станат шампиони. Натискът върху Бурсаспор се увеличава прогресивно и някои непредизвикани грешки срещу Истанбул ББ и Генчлербирлиги правят така, че преди последния кръг Фенербахче е начело в класирането. Истанбулският гранд приема Трабзонспор, докато Димитър Иванков и компания се изправят срещу Бешикташ. На „Шюкрю Сарачоглу“ вече мирише на титла, след като Дани Гуиса открива резултата за домакините в 14-ата минута. 9 по-късно обаче Бурак Йълмаз, който само няколко месеца по-рано е продаден на Трабзонспор именно от Фенербахче, успява да изравни. Това дава надежди на Бурсаспор, а грубата грешка на Рюстю Речбер позволява на Пабло Баталия (наричан от турските коментатори Баташа) да открие. Трибуните на стадион „Ататюрк“ избухват отново минута преди почивката, когато Ибрахим Тораман си отбелязва автогол. През втората част основната мисъл на зелените крокодили е да съхранят преднината си и това им коства скъпо 2 минути преди края, когато Угур Инсеман намалява. По същото време в Истанбул феновете на Фенербахче са

на ръба на отчаянието

когато в добавеното време дикторът на стадиона тържествено съобщава, че Бешикташ са изравнили. Еуфорията е огромна, а треньорският щаб на канарчетата веднага дава знак шампионското равенство да бъде запазено и в остатъка от мача домакините разиграват спокойно. Последният съдийски сигнал на Юнус Йълдъръм е последван от нахлуване на терена и прегръдки между привърженици и играчи. Някои от по-темпераментните дори пародират танца, с който Бурсаспор отпразнува своите попадения. Скоро обаче до всички ликуващи достига смразяващата истина – резултатът на другия мач всъщност е 2:1, което означава, че все пак зелените крокодили са шампиони. След като първоначалната покруса отминава, измамените поддръжници на Фенербахче започват да вандалстват, палейки собствения си стадион, а улиците на азиатската част на Истанбул стават свидетели на истинска вакханалия. Не е ясно кой е подвел диктора на срещата, но след случилото се той напуска страната и никой повече не чува за него. Турската преса веднага припомня случай от 1971 г., когато отново Фенербахче става жертва на история тип „лъжливото овчарче“. В последния кръг тимът води с 1:0 над Бешикташ и се нуждае от загуба на Галатасарай в Анкара срещу ПТТ, за да е шампион. В хода на срещата се пуска слух, че столичани водят с 2:0, и след последния съдийски сигнал президентът на фенерите Фарук Илгаз влиза на терена, за да поздрави новите шампиони. Скоро обаче долетява вестта, че всъщност Джим Бом печели със 7:1 и така всички тържества са прекъснати. „Това, което се случи, е като сън. Играхме добре през целия сезон, но всички знаем, че това невинаги е достатъчно“, казва след срещата Димитър Иванков, който развява българското знаме по време на шампионските празненства.

Директното класиране в

групите на Шампионската лига

обаче не протича по план – тимът печели само точка в група с Манчестър Юнайтед, Валенсия и Рейнджърс, а въпреки че в следващите години е редовен евроучастник, 16 май 2010 г. не е последван от други светли дати в клубната история. В момента Бурсаспор е изпаднал в най-дълбоката си криза и се намира на дъното в класирането на Трета дивизия на турския футбол. И славните времена с Димитър Иванков и компания никога не са изглеждали като толкова далечен спомен.

ШАМПИОНСКИЯТ СЪСТАВ

Вратари – Димитър ИВАНКОВ (Бъл, 30/4), Явуз ЙОЗКАН (2/0), Джейхун ДЕМИРДЖАН (0/0), Серджан ШЕН (0/0)

Защитници – Али ТАНДОГАН (31/2), Йомер ЕРДОГАН (30/6), Мустафа КЕЧЕЛИ (27/0), Томаш ЗАПОТОЧНИ (Чех, 21/3), Ибрахим ЙОЗТЮРК (17/0), Йенал ТУНДЖЕР (6/0), Туна ЮЗЮМДЖЮ (4/0), Рамазан САЛ (1/0), Ерен АЛБАЙРАК (1/0), Сердар АЗИЗ (0/0)

Халфове – Иван ЕРГИЧ (Сър, 31/4) Хюсейн ЧИМШИР (30/0), Пабло БАТАЛИЯ (Арж, 26/8), Бекир Озан ХАС (21/0), Вели АДЖАР (17/0), Джани КИРИЦА (Рум, 8/1), Гьокхан ВУРАЛ (Авс, 0/0), Емре ПЕХЛИВАН (0/0)

Нападатели – Тургай БАХАДЪР (31/7), Озан ИПЕК (29/8), Волкан ШЕН (27/6), Серджан ЙЪЛДЪРЪМ (24/4), Леонардо ИГЛЕСИАС (Арж, 14/0), Йън-Рок ШИН (ЮКор, 7/2), Хактан ОДАБАШЪ (7/0), ТАДЕУ (Бра, 6/0), Мухамет ДЕМИР (1/0), Иса БАГДЖЪ (0/0)