Любомир СЕРАФИМОВ

„4 май, 19 часа и 48 минути на лето 1996-а се изпълни повече от половинвековната мечта на поколения слависти – най-сетне са шампиони!“ Това четем в спортната преса преди точно 30 години след 0:0 с ЦСКА на националния стадион. Сезон 1995/96 ще се запомни с развалянето на една сякаш вечна прокоба. Бракът на добрата стара Славия със силните на деня от групировката СИК носи трофей, жадуван от привържениците на тима още от 1943-а, годината, в която умира цар Борис III. В онзи дълъг „сушав” период запалянковският фолклор разнася от уста на уста приказката, че Славия ще стане отново шампион, когато почине следващият владетел. По ирония на съдбата броени дни след „бялата” титла за първи път след изгнание в чужбина триумфално се завръща синът му Симеон II, който също се е включил в хора на поздравленията. Жив и здрав.

„По-добре втори с Левски отколкото първи със Славия”, пък процежда през зъби звездата на сините по онова време Мариян Христов, който точно преди шампионския сезон на белите извървява пътя от „Овча купел” до „Герена”. Преминаването на сина на баскетболната легенда Георги Христов-Сапуна в Левски срещу 250 000 долара е най-скъпият вътрешен трансфер в българския футбол за времето си. Треньорът на Славия Стоян Коцев е човекът с огромна заслуга за израстването на русолявия гигант. През лятото на 1995 г. той подава ръка на някогашния юноша на Левски, отпращан отвсякъде с думите да ходи да играе баскетбол при баща си. Кано го докарва почти насила от родния му Ботевград и дори го премира с лични пари при първите му добри изяви с бялата фланелка. И без Мариян обаче на „Овча купел” съмва, защото Кано, на когото след време благодарните слависти поставят паметна плоча на клубния стадион, сполучливо инвестира парите на Младен Михалев-Маджо в печеливш футболен проект.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ НА ЛЮБОМИР СЕРАФИМОВ В НОВИЯ БРОЙ НА “ТЕМА СПОРТ”!