Марко ЕВАНДЖЕЛИСТИ, „Кориере дело спорт”

Подобно на мнозина специалисти и Фабио Капело внимателно проследи Мондиал 2022. 76-годишният бивш треньор на Милан, Рома, Ювентус и Реал Мадрид, а също селекционер на Англия и Русия, коментира световното първенството за SKY и сподели впечатленията си от видяното.

Г-н Капело, най-добрият ли отбор стана шампион?
– Според мен да. Междувременно това беше отборът, който най-добре изпълняваше дузпи. В лицето на Емилиано Мартинес притежаваше и най-добрия вратар.
Значи Аржентина напълно заслужено ликува със световната титла…
– Отборът разполага с отлично качество и преди всичко с голямо сърце. Започна зле, загубата на старта срещу Саудитска Арабия (1:2) беше истински шок. Аржентина ме впечатли на „Уембли”, когато за трофея „Финалисима” унищожи Италия (3:0). Този отбор обаче не го видях в първия мач в Катар. А Меси в груповата фаза
буквално се
разхождаше.
Изведнъж обаче той се събуди и отново видяхме играча, който прави разликата.
Мбапе също го направи…
– Мбапе вероятно ще спечели следващите издания на „Златната топка”. Неговата ера вече започна. За Меси пък се получи прекрасна лебедова песен. За съжаление не виждам играчи наоколо, които могат да поемат неговото наследство. Меси беше наследник на Марадона, Марадона наследник на Пеле. Те бяха брилянтни, а Мбапе е уникален голмайстор. Има и други отлични играчи в момента: Хулиан Алварес, Белингам, Холанд. Но забавлението, което Меси ни подари, ще остане незабравимо и уникално. Радвам се, че най-накрая спечели Световната купа, така че ще свършат да го притесняват с въпроси и сравнения.
Не толкова прекрасна беше лебедовата песен на Кристиано Роналдо…
– Знаете – има бял лебед, но има и черен лебед…
Можем ли да говорим, че това беше световното първенство на Меси?
– Не трябва в никакъв случай да се пренебрегва и ролята на треньора Лионел Скалони, който даде душа на отбора и накара Меси да се почувства значим. Това не го прави перфектен, той тепърва ще се развива в професията. Понякога
успехът идва
прекалено рано
друг път чакането продължава до безкрайност. Няма рецепта, трябва да се стремиш да се развиваш, а останалото е съдба. Скалони например направи грешка от психологическа гледна точка, когато смени Ди Мария, което можеше да му излезе скъпо. Този път забележителната реакция на Меси беше от значение, начинът, по който той се върна по-назад, за да получава топката. Влюбих се в Меси, откакто го видях за първи път в спора за трофея Жоан Гампер (б.р. – през 2005 г. Лео игра до 90-ата минута, когато бе сменен от Людовик Жюли, мачът завърши 2:2 в редовното време, а Ювентус спечели с 4:2 при дузпите). Той беше на 18 години и след двадесет минути помолих Франк Рийкард да ми го даде. Но не беше възможно.
Беше ли заложил Меси всичко в подготовката за това световно първенство?
– Може би е било по-скоро несъзнателна мисъл, но вероятно я е имало. Но ако го е направил, го е направил с пълното съзнание, че трябва да спечели Световната купа. И да бъде „друг“ Меси.
Какво имате предвид?
– Видях го повече като лидер. Преди време мълчеше, по-малко се ядосваше и още по-малко се оплакваше. Аржентинското му сърце излезе наяве: това, за което в миналото, особено на другите световни първенства го упрекваха, че го няма, защото беше напуснал страната си много рано и следователно не можеше да има тази душа. В Катар той доказа, че го има. За тази Аржентина Лео вложи цялото си сърце. И показа, че е голямо.
Сега по-спокойно ли ще приема сравненията с Марадона?
– Другите винаги са ги правили, със сигурност не и Меси. Освен това сравненията са безсмислени. Футболът през епохите е твърде различен. Марадона винаги имаше съперник близо до себе си, докато Меси може да се върне назад, за да вземе топката с относително спокойствие, каквото Диего никога не е имал. А по времето на Марадона, за да го изключиш, почти трябваше да го „убиеш“…
Значи смятате, че Меси не е усещал тежестта, че „трябва“ да бъде като Марадона?
– Той почувства тежестта на това да спечели Световната купа като него, но само толкова. Това беше последният му шанс, Меси трябваше да изведе Аржентина до върха, да бъде перфектният капитан. И го направи.
Очаквахте ли след финала да го видите да плаче от радост?
– Той е мъж, а не дете. Освен това хората имат различни характери и радостта не се измерва само в сълзи.
Останахте ли разочарован от Неймар?
– Повече от всичко друго той разочарова Бразилия. Отборът беше готов за финал, но твърде много настояваше да танцува, а не да играе. Освен това бразилците не бяха толкова яростни, колкото аржентинците. Това важи в пълна степен и за Франция. Мислех, че Англия ще се представи по-добре и ще стигне далече. Те обаче си платиха за проблемите, които имат в защита и на вратата. Жалко, защото за първи път Англия пристигна на световно първенство в отлично състояние, със силна атака и свежа халфова линия. Мароко безспорно се превърна в изненадата, демонстрирайки, че е компактен отбор. Но като цяло африканският и азиатският футбол все още не са на ниво.
В крайна сметка станахме свидетели на не лошо световно първенство?
– Наистина се надявам да видя как Италия ще се промени след това, което видяхме. На Мондиал 2022 станахме свидетели на края на тики-така. Окончателно бе погребан този стил с безкрайни подавания настрани, без да се поемат рискове. На финала също видяхме страхотно съдийство. В Италия ми се струва, че

реферите живеят
с картон в ръка

Какъв футбол е това? Всяка минута когато се спира, се губи приемствеността и скоростната техника. На това световно първенство видях футболисти да стрелят при всяка възможност. И аз го повтарям – стреляйте, а не просто бягайте. Вероятно това е така и защото не сме в края на сезона, когато всички са изтощени. В Германия имат близо месец зимна пауза за разлика от другите топшампионати и Бундестимът винаги се справяше добре на световните първенства. Този път те не се радваха на това предимство и ето докъде стигнаха. А когато ти липсват таланти, винаги започва да се говори за школите.
Какви поуки от Мондиал 2022 трябва да си извадим в Италия?
– На това високо ниво техниката има значение. Ние се фокусирахме върху тактиката, изграждането на играта отдолу и подобни неща. В Англия топката се движи с 2000 км/ч, на световното лети, а при нас – подскача. Някои треньори разбират това. Не искам да назовавам имена. Но трябва да сменим чипа, за да започнем отново. Когато Серия А се рестартира през януари, аз казвам: покажете ни малко от това, което видяхме на световното първенство. И да намерим смелостта и визията да пуснем младите хора да играят. Говоря за клубовете. В това отношение шапки долу за селекционера Роберто Манчини. Да започнем отново от Европейското първенство през 2022 г., което е по-важно, отколкото си мислим. Защото Моуриньо е напълно прав, винаги са необходими успехи.