През тази една година усетих много голяма подкрепа, сподели двукратният европейски шампион

След близо година пауза Кирил Милов се завърна на международната сцена. Двукратният европейски шампион спечели златото при 97-килограмовите в класическия стил на турнира Дан Колов–Никола Петров. За него това бе първо официално състезание (извън държавните първенства) от победата над Артур Алексанян и спечелената втора европейска титла през април 2025-а. Един от най-успешните ни борци бе поставен в партер от ръководството на федерацията заради желанието му неговият личен треньор да присъства на лагерите на националния отбор. Така Милов, заедно с част от водещите имена в класическия стил, бяха принудително пратени във ваканция, докато миналата седмица не излязоха от „фризера“. Кирил говори по тези актуални теми пред „Тема Спорт“, гледайки към трета европейска титла и шести медал на шампионата в Тирана (20-26 април).

Хари ЛАТИФЯН

Кирил, може ли да кажем, че действително се завърна в националния отбор по борба?

– Да, за момента направихме компромиси, тренираме с националния отбор и имам шанс както аз, така и останалите момчета, които се върнахме в състава, да участваме на Европейското първенство в Албания.

За пръв път пропусна серия от големи първенства по административни, а не физически причини. Какво беше за теб да не си част от състава в последната година?

– Не мисля, че има спортист, на когото да му е приятно да бъде в такава ситуация. Пропускал съм много световни и европейски първенства, претърпявал съм различни контузии и операции, но този път нещата бяха доста по-различни. Трудно е да се събереш психически, за да продължаваш да тренираш, знаейки, че най-вероятно няма да участваш. Спортът ме е научил на дисциплина и се радвам, че дори когато не съм мотивиран, давам всичко от себе си, за да мога да поддържам нужното ниво.

Получи се разцепление и в обществото дали ти и останалите борци на ЦСКА трябва да се върнете в състава, или не, при определените условия. Усети ли по-голяма подкрепа или критиката преобладаваше?

– Лично за себе си мога да кажа, че усетих много голяма подкрепа. Може би 95 процента от хората ме подкрепиха, което за мен е много хубаво и само мога да се радвам. Винаги има и няколко човека, които могат

да кажат нещо лошо

но в крайна сметка важни са тези, които те подкрепят.

Вие станахте жертва на друга война. Така ли го усети и ти?

– Не бих искал да коментирам това.

Спомена компромиси. Какво точно означават те и ще имате ли възможност да се готвите и с личните си треньори по време на лагера?

– До европейското първенство ще бъдем на лагер на базата в „Дианабад“. Ще се подготвяме там с треньорите на националния отбор. След края на шампионата, когато имаме възможност, ще водим занимания и с треньорите на ЦСКА.

Тоест, сега сте като всички останали на лагера?
– Да, точно така.

Завръщайки се в състава, усещаш ли по-голямо напрежение, на база очакванията към теб и Семен?
– Гледам да се абстрахирам от тези неща. Няма човек, който

да не може да загуби

Отивам, давам всичко от себе си и вече каквото Бог е отредил, това ще стане. Тренирам усилено, когато изляза на тепиха винаги влагам максимума, правя онова, което съм научен, но какъв ще е крайният резултат, не мога да кажа.

В отбора как ви приеха със Семен и останалите две момчета от ЦСКА?

– Момчетата се радваха че ще тренираме заедно. Така и те имат добри спаринг партньори. От всеки един спортист има какво да се научи, дори от най-слабия, което би могло да ти помогне. Приеха ни доста добре. Ние сме приятели с повечето от тях, никога не сме се карали с останалата част от националите.

Миналия месец се проведе и протест срещу ръководството на федерацията, на който ти също взе участие. Може ли това да окаже влияние върху представянето ти?
– В момента гледам да се концентрирам върху предстоящото европейско първенство, защото не остава много време до неговото начало. Не мисля за нищо друго, освен за това как да се подготвя по най-добрия начин и да се представя на висота.

Как успя да се запазиш психически през тази година?
– Спортът ме е научил на здрава психика. Минах през доста травми, бил съм извън тепиха по 6-8 месеца, но всеки път се връщам още по-мотивиран. Точно на това учи спортът – на дисциплина, която е необходима в такива трудни моменти.

Сигурно ти е било, най-малкото странно, когато от федерацията обявиха Топ 10 за миналата година, а ти дори не попадна там, въпреки че бе отстранен по административни, а не спортни причини?
– Да, защото аз спечелих златния медал от европейското в Братислава

при новото ръководство

което вече бе стъпило в длъжност. Беше ми много странно, наистина. Но това си е тяхно решение, те си носят отговорността за него.

Предполагам и леко обиден…
– Със сигурност. Но няма какво да направя по въпроса.

Успя ли през целия този период да следиш конкурентите си?
– Да, дори бяхме на няколко международни лагера миналата година – в Азербайджан, Хърватия, направих добра подготовка там. Видях конкурентите си, знам какво да очаквам. Видях в социалните мрежи, че Артур Алексанян е претърпял някаква контузия и ще пропусне европейското първенство. Но ще знаем окончателните имена когато излязат списъците.

Той ти е сред любимите съперници, победи го миналата година на европейското.
– Определено съжалявам, че няма да е в Тирана. Всеки, който иска да е най-добрият, съответно се надява да среща най-добрите и да ги побеждава. Когато го направиш, победата е много по-сладка, отколкото при тяхно отсъствие. В моята категория обаче има и други много добри състезатели. Има един руснак и беларусин, с които не съм се срещал досега. Би било

хубаво да ги срещна

за да видя на какво ниво съм. За да може ако има някакви грешки, да ги изчистя преди световното първенство през есента. Най-важна е следващата година, когато са квалификациите за Олимпийските игри. Каквото и да направя сега, трябва да изчистя пропуските за догодина.

Целта пред теб обаче остава злато в Тирана, нали така?

– Абсолютно. Винаги трябва да отиваме на шампионат с мисъл за първото място. Ако се задоволяваме с трето или добро класиране, няма как да спечелим злато. Целта винаги е титлата, трябва да даваме всичко от себе си, да бъдем доволни от стореното, но дали това ще е достатъчно, ще разберем на самия турнир.