Явор ПИРГОВ

„Код жълто“ за гръмотевични бури и градушки при черно-белите. А те не обичат точно този цвят. Така би звучал метеоролог, ако прогнозира обстановката около Локо Пд. Футболен анализатор директно ще каже, че смърфовете са пред угрозата на спортно-технически срив, който ще доведе тима до съвсем различна визия в сравнение с това, което видяхме през първия полусезон, когато влезе в клубната историята с рекордните серии от шампионатни победи и гостувания без допусната загуба.

И притесненията са съвсем основателни, тъй като катаклизмите на управленско ниво, смяната на властта и финансовите проблеми доведоха до раздяла с основни фигури, а празнините, оставени от тях, не са запълнени, като до старта на шампионата остава около месец. В същото време хората от спортно-техническия щаб не спират да следят справките за времето,

отправяйки молби

Фортуна да е с тях

и да не им донесе отново минусови температури, лед, сняг и виелици. Защото в забързаното ежедневие на структурните промени, когато по високите етажи на „Лаута“ си играеха на орел, рак и щука, не остана време да се организира подготвителен лагер и на отбора да се осигурят нормални условия за подготовка (на такива се радват дори Ботев Вр и Етър).

На фона на всичко това новият стар собственик Христо Крушарски постави висока цел – класиране в Европа. Супер. Това е най-нормалното нещо, когато говорим за Локо Пд. Проблемът е, че насреща имаме освен Лудогорец и ЦСКА летящия и прекрасно структуриран, граден вече години наред Черно море, ФК ЦСКА 1948, където това, че са продали половин отбор, не значи нищо, тъй като имат играчи за три, Арда с цялото финансово спокойствие и селекция, за каквито мнозина могат да мечтаят, и Ботев Пд, където към финансовото изобилие и качеството в съблекалнята прибавиха и знаещ треньор. На фона на всичко това най-нормалното нещо е да очакваме, че надеждите на черно-белите фенове ще бъдат смазани, както градушка смазва млади насаждения. Дали е съвпадение или шега на съдбата, но бизнесът на Христо Крушарски е свързан с ракети, предназначени за разбиването на точно такива буреносни облаци. И само той държи оръдието, с което може да отпрати

задаващата се към

„Лаута“ стихия

Но за целта трябва да постави правилния заряд, защото с халосни бомби нищо няма да стане.

В момента той е включил картечницата на автоматична стрелба, но словесните изстрели поставят под угрозата свои да паднат от приятелски огън. Не знаем при какви условия живеят и се трудят работниците му в завода в Аржентина, но едва ли играчите в Локо Пд са щастливи да чуят от него, че „или ще подписват, или ще сядат на пейката и ще хващат гората“. Не и когато с месеци са били коректни и са давали всичко от себе си, докато са чакали да им се изплатят заплати, наеми, премии. Ясно е, че незаменими хора няма и Локо Пд е по-голям от всички, но и процесът на подмяна не е толкова лесен. Бизнесменът най-добре го знае, след като само по времето на Бруно Акрапович през „Лаута“ преминаха редица чуждестранни играчи, а в крайна сметка клубът взе от трансфери стотина хиляди евро за Мартин Луков и Момчил Цветанов. „Локомотив поема курс към българското“, също звучи несериозно, когато в един момент се изсипват няколко световнонеизвестни иностранци със спорни качества.

На този етап за интеграция на юноши е твърде рано да се говори. Това е сложен и дълъг процес. Към този момент единствените, които могат да помогнат на първия отбор, са там – Крис Томов и Петър Андреев. Другите бяха сред малцината във В група, които загубиха от боксовата круша Сливен и това само по себе си е достатъчно да ни покаже, че свежа кръв от състава на Христо Златински не можем да очакваме. Опитите да се привлекат качествени български играчи също в голяма степен удариха на камък. Показателно е, че в последната година Тонислав Йорданов предпочете Берое, Георги Николов избра Хебър пред смърфовете, Мартин Стойчев отиде в Арда, а не на „Лаута“, а сега за Андрей Йорданов не може и да се мечтае, след като Ботев Пд го иска… Слави Шопов дори няма да го коментираме, тъй като той вече имаше оферта от ЦСКА… За избора на другите в черно-белия лагер най-добре знаят причините.

Въпреки всичко в Локо Пд изградиха

структура и

модел на работа

който показа, че може да е печеливш. В рамките на 12 месеца в клубната каса влязоха толкова пари от продажба на играчи, колкото не са влизали в цялата история. И ако подходът, подписаните договори и отношението бе по-различно, то печалбата можеше да надхвърли най-смелите очаквания. А тогава клубът нямаше да е просто на самоиздръжка, а на собствениците наистина щеше да им е „пивко“.

В момента Локо Пд е на кота 0. Всичко изградено в последните 18 месеца бе разрушено от предишните ръководители преди сдаването на властта. По какъв път ще тръгне Локомотив в момента, зависи само от Христо Крушарски. Вариантите са два – или изграждане на работеща, успешна и печеливша система, базирана на коректност, точност, професионализъм и умения, или залпове от празни приказки и голи обещания в очакване на появата на нов, вездесъщ Митко Илиев…