Или как Космос Ню Йорк промотираше футбола и със случайно намерени анонимници

Васил КОЛЕВ
vasilkolev.com

Започналото световно първенство в Америка би трябвало да е последната стъпка, която окончателно да утвърди футбола по тези земи. Играта е вече достатъчно позната и това, което остава, е да се превърне в огромен бизнес, който да е конкурентен на останалите спортове, известни като „американски“ – баскетбол, хокей на лед, бейзбол и най-вече американски футбол. Това винаги е била целта, при това още от 1967 година, когато е създадена NASL (НАСЛ). Или с други думи Северноамериканската сокър лига.

НАСЛ е истинският пионер на професионалния футбол в девствената за играта земя, а първите звезди и промоутъри зад Океана са огромни фигури като Пеле, Кройф и Бекенбауер, намиращи се в зенита на своите кариери. Освен тях обаче има и по-малки, дори неочаквани и непознати за широката публика фигури, без които нещата едва ли щяха да се получат. Много от тях остават в Щатите и са очевидци на всичко случило се след това, включително световното първенство през 1994-а. Съответно това ги прави и познавачи на процесите, освен участници в историята.

Един от тях е Хуберт Биркенмайер. Нискоразреден немски футболист, който става по стечение на обстоятелствата вратар на Космос Ню Йорк. Но как такъв скромен играч се оказва

в един отбор
с Бекенбауер

и Неескенс на терена, както и с Ханес Вайсвайлер на треньорската скамейка?

„През 1978 година Пеле тъкмо бе спрял да играе, а Космос бе предприел турне в Европа, с което да популяризира НАСЛ – разказва Биркенмайер. – Уж имаха големи звезди, а навсякъде ги биеха. Така се изправиха и срещу Фрайбург, за който играех по онова време. Победихме с 2:0, а аз направих много силен мач. Малко след него играех тенис на един от кортовете в родния ми Хартхайм в Южен Баден. Майка ми дойде да ме търси, защото от Фрайбург звънели по телефона у дома настоятелно. Прибрах се, а отсреща бе президентът Ролф Янковски, който ултимативно ми каза, че заминавам за Ню Йорк, защото клубът има нужда от пари.“

Така Биркенмайер

тръгва
за Америка

като дори не говори добър английски. От летището обаче го поема Бекенбауер, което за него е шок, тъй като Кайзер Франц е най-голямата фигура в немския футбол изобщо в този момент. На следващия ден, който се оказва националният празник 4 юли, Космос играе срещу Байерн и губи с 0:2. „После тренирах още два дни и Бекенбауер дойде при мен, за да ми каже, че треньорът Мацей иска да говори с мен. Директно ми предложиха договор и осъзнах, че нямам време за размисъл, защото имаше още двама вратари и щяха да предложат на друг”, разказва той.

Почти веднага е и официалният му дебют срещу Форт Лодърдейл, където играе Герд Мюлер. Така от Втора Бундеслига Биркенмайер изведнъж се изправя срещу световни звезди, макар и застаряващи. „Сред нашите съперници играеха Кройф, Джордж Бест и Еузебио – разказва той. – Имаше и много немски футболисти като Хьолценбайн, Топмьолер, Герд Мюлер, Фридъл Рауш… Във Ванкувър и Сиатъл пък основно разчитаха на англичани.

Бумът бе
започнал

през 1975 г., когато Пеле е дошъл, а Космос играе на една поляна. Когато обаче взеха Бекенбауер, вече трябваше да се преместят на „Джайънтс Стейдиъм“, а имаше мачове, които събираха и по 75 000 зрители!“

Космос е собственост на компанията „Уорнър Брос“, което значи, че около отбора в онези години се въртят множество знаменитости. Играчите на тима редовно посещават култовата дискотека „Студио 54“ в компанията на актьори и рок звезди. Много от тях търсят и начини да станат известни. „Предишният вратар Шеп Месинг например се бе снимал в еротичен вестник и това го направи още по-известен – коментира Биркенмайер. – Аз обаче избягвах този шум и не ходех в „Студио 54“ в началото, а чак после, когато вече не беше дискотека, а играеха мюзикъли.“

По този начин скромният немски вратар попада в нелепи ситуации, които често забавляват звездните му съотборници. „Веднъж се къпех под душовете и видях в съблекалнята някакъв тип с дълга коса и дълго палто – спомня си футболистът. – Попитах Бекенбауер какъв е този просяк, а Франц ме изгледа странно и ме пита дали не го познавам. Погледнах го пак и поклатих глава отрицателно. Тогава Бекенбауер ми каза: „Това не е просяк, а е Мик Джагър!“ Идвали са още Бьорн Борг, Хенри Кисинджър и Силвестър Сталоун!“

Това смесване
на звезди

от развлекателния бизнес е начинът „Уорнър Брос“ да направи популярен Космос Ню Йорк. „Струваше им много усилия – отчита Биркенмайер. – Те трябваше да плащат за телевизионни предавания на мачовете ни, а не да прибират пари от права. Много отбори трябваше да наемат стадиони. Когато се създаде Мейджър лийг (МЛС), нещата също бяха трудни. Но отиването на Дейвид Бекъм в Лос Анджелис промени всичко. Ако франчайзът на един отбор струваше 30 милиона, днес е вече 500 милиона. Младите играчи вече не само имат възможност да играят елитен футбол, но започнаха и да печелят много пари. Американците обаче знаят, че остана една крачка и тя е предстоящото световно първенство“, добавя Биркенмайер, който от години живее в Ню Джърси и е съсобственик на успешен магазин за спортни стоки.

„Футболът е футбол, но животът в Америка ми даде много повече от този в Европа“, категоричен е той.