Васил КОЛЕВ

vasilkolev.com

За разлика от четвъртото място на България в Щатите през 1994 г. същото постижение на Южна Корея на домакинския мондиал през 2002 година не се приема еднозначно. От една страна са корейците, които веднага след края на шампионата променят името на единия от стадионите – този в Гуанджу, на името на Гус Хидинк. Холандският треньор е този, който има огромни заслуги за историческото постижение. Например дори само с това, че успява да убеди местната федерация да спре вътрешния шампионат за 5 месеца, за да може той да подготви адекватно националния отбор.

Има обаче и други мнения. Те са фокусирани около теориите на конспирацията, свързани с двата мача срещу Италия и Испания, съответно на осминафинал и четвъртфинал. И най-вече съдийството в тях. В модифицирани версии можете да чуете и за благоприятни рефери още в двубоите на корейците в групите, но нищо не се казва за полуфинала с Германия и загубения мач за бронза от Турция. Което на свой ред поставя под съмнение цялата конспирация. Корейците може и да са получили някое и друго благоприятно решение в тяхна полза, но това далеч не са най-скандалните примери в историята на мондиалите. Нито пък хвърлят сянка върху представянето на отбора на Гус Хидинк.

Съвсем обосновано можем да предположим, че конспирацията около корейското постижение започва в Италия, но и през… 1997 година. Тогава, след като Ювентус губи финала в Шампионската лига от Борусия Дортмунд, Роберто Бетега – бивш играч, а към онзи момент шеф на торинския клуб, хвърля в пространството целенасочената фраза, че “нашият отбор беше победен от по-силна федерация”. Това е добре дошло за подозрителните италианци, защото е първият случай, в който официално се казва нещо, толкова дълбоко залегнало и вкоренено в манталитета на местните. За да станеш шампион, е необходимо “позволение”, и не е случайно, че през 2002 година е постигнат своеобразният връх в това отношение.

Обвиненията към еквадорския съдия Байрон Морено за съдийството в осминафинала срещу Южна Корея са само кулминацията. Морено е осмиван и сатанизиран, което обаче е нещо типично за футбола. Нападките към него са точно две – спрял е голова атака на Томази, както и е показал червен картон на Тоти в продълженията, който е за симулация.

————————————————————————

ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В ДНЕШНИЯ БРОЙ НА “ТЕМА СПОРТ”