Динко ГОЦЕВ/corner.dir.bg

“Да живее Краля!”, крещи от корицата си мадридският в. “Марка” тази сутрин.

Сякаш се е наговорил с конкурента “Ас”, който пък е избрал “Кралят не е мъртъв”.

Изобщо – в града-кралство на този турнир, пробивът на Реал до полуфинал в Шампионската лига донесе нова вълна от еуфория. А и оценката, че най-трудното е минало.

Да отстраниш шампиона Манчестър Сити, след като 120 минути отборът на Мадрид бе принуден почти изцяло да отбива атаките от английския си съперник… Това обещава, че славата и трофей №15 в турнира е съвсем близо.

Никъде няма да го прочетете в прав текст из двата мадридски вестника, но се усеща, че настроението е такова.

Та кой измежду ПСЖ/Дортмунд или този разклатен Байерн, който чака на полуфинал, може да спре тима на Анчелоти?

Победата не дойде обаче само със здрава защита и “молитва”, след като топката на моменти отказваше да влезе във вратата на гостите.

Щабът на Реал е дал на вратаря Андрей Лунин шанс от 33% – тоест, един от първите трима изпълнители на Сити при дузпите, да стреля леко и в средата на вратата, очаквайки стражът да полети към някой от ъглите. Направи го Бернардо Силва, Лунин остана спокоен и прав, за да улови топката като на тренировка. Подготовка, а не късмет.

И още едно “33” се намесва в анализите. 33 удара е отправил Манчестър Сити по вратата на гостите. 33. Срещу 8 на Реал. Невероятната статистика от 18-1 корнера и 67-33 процента владеене на топката (пак това 33!) само допълва впечатлението – Мадрид се измъкна от Манчестър по невероятен начин, защото в този турнир просто има девет живота.

Колко пъти сме го виждали – този тим е притиснат до стената, губи с един или два гола, обръща мачове, удържа натиск, който изглежда неудържим. Бие на дузпи, използва всяка грешка на съперника… Не е случайно, че има 14 титли в надпреварата. И само в последните 10 години печели 5 пъти короната на Европа.

Колкото до “фактор 33” – той май е нещо като емблема на тези полуфинални епоси. Реално е съвпадение, което обаче привнася още символика в два мача, които остават незабравими. Защото с малко оригиналност ще се сетим и как завърши първия полуфинал преди седмица – 3:3. Пак нещо като 33…

“Всички мислеха, че сме приключени след първия мач – коментира Карло Анчелоти, който се цели в шестия си финал в Шампионската лига. – Но Реал не умира. Започнахме добре, поведохме.

После страдахме много и се защитавахме, а те имаха контрол върху мача. Тук можеш да спечелиш само по този начин.

Умората е огромна, но имаме време да починем до неделя, когато е мачът с Барселона.”

Задава се Байерн на хоризонта – отбор, който през този сезон е далеч от репутацията си и играта, с която е постоянна величина в турнира. И въпреки това – червената лампичка трябва да свети за Реал.

Грандовете от Мадрид и Мюнхен са се срещали в елиминационната фаза на надпреварата 12 пъти.

Реал има предимство с 7-5 крайни победи и отстраняване на съперника, но нито веднъж не е било лесно. Да не говорим, че преди 2014-а мадридската преса кръсти Байерн “Черния звяр”, който винаги пресича пътя на “белите” в този турнир.

До тогава баварците водеха с 5-4 в елиминационните дуели, но след това Реал спечели три последователно на полуфинали и четвъртфинали в последното десетилетие.