Краят на доминацията на големите два отбора

Васил КОЛЕВ
Началото на XX век ожесточава драстично съперничеството между Англия и Шотландия, които по традиция решават помежду си съдбата на британското първенство. Двете страни редуват успехи и враждата изглежда балансирана, но англичаните имат едно предимство и това е по-силното местно първенство. Най-добрите шотландци играят в тамошни клубове и са известни като „англо-шотландците“. Но пък в годините до началото на Първата световна война другите два участника в шампионата – Уелс и Ирландия, успяват да спечелят своите първи титли.
През 1902/03 Англия изглежда фаворит да победи шотландците и да вдигне трофея самостоятелно. Трите лъва са надделели срещу другите два отбора, докато шотландците са паднали за първи път в историята си от Ирландия. Те обаче имат предимството двубоят срещу Англия да бъде у дома на „Хемпдън парк“. Шестима от националите на домакините изкарват хляба си в Англия, а трима от тях обличат екипа на шампиона Съндърланд. Когато получават повиквателните си, Доиг, Маккомби и Уотсън с горчивина научават, че клубът ще им спре заплатите, ако се явят да играят срещу Англия. Формалната причина е, че Съндърланд има важен мач за първенството и брани титлата си. Футболистите обаче тръгват за Глазгоу на своя глава и са част от тима на домакините, който атакува на талази вратата на Англия. Стражът Бадели прави спасяване след спасяване, но не може да предотврати загубата с 1:2. Успехът означава, че за първи път се стига до куриозна ситуация – три тима трябва да си разделят първото място (Англия, Шотландия и Ирландия).
Но какво се случва с Доиг, Маккомби и Уотсън? Те
губят заплатата си
за седмицата, в която липсват от състава на Съндърланд, но ковчежникът на шотландската федерация получава указания „да отбележи огромната победа по щедър начин“. Междувременно Съндърланд печели мача за първенство без своите шотландци, но плаща цена в края на сезона. Рокерите гостуват за последния мач на местния съперник Нюкасъл и само победа ще направи така че да запазят титлата си. Поражението с 0:1 обаче прави шампион Шефилд Уензди.
През 1905/06 Шотландия отново трябва да домакинства на Англия и да спре „нашествениците“ от това да спечелят самостоятелно титлата. Мачът създава огромна истерия и с влакове, каруци и автомобили от цялата страна на „Хемпдън Парк“ се изсипват над 100 000 зрители, като за първи път в историята мач между национални отбори достига шестцифрена посещаемост.
Шотландците имат смятаната за най-добра защита в своята история, която за първи път доминира изцяло във въздушните битки. Отбраната е водена от Алек Райсбек, който играе за Ливърпул. Другите двама са Анди Айткен и Питър Маккуилън. Англия пада само с 1:2, като резултатът лъже. Почетния гол за гостите вкарва централният нападател Албърт Шефърд в края, когато за първи и единствен път в мача е изпуснат от Райсбек. Преди това Джим Хауи е открил за Шотландия със спорен гол. Силен негов шут е избит от вратаря Ашкрофт и съдията решава, че топката всъщност е преминала голлинията.
Отборът на Шотландия не става шампион, защото преди това е паднал от Уелс, но предотвратява самостоятелна титла за Англия, като я поделят.
На следващия сезон 1906/07 най-накрая е сложен край на доминацията на големите два отбора. Шотландците измъкват 1:1 в последния мач срещу Англия на „Сейнт Джеймсис Парк“ и по този начин
донасят титлата на Уелс
който има 5 точки срещу 4 за англичаните.
Първенството започва на 16 февруари, когато Англия бие Ирландия с 1:0 на „Гудисън Парк“. Седмица по-късно Уелс побеждава ирландците с 3:2 в Белфаст. След това на 4 март за трета поредна година драконите подчиняват Шотландия, този път с 1:0 в Рексъм. Още две седмици и на „Крейвън котидж“, стадиона на Фулъм, Уилям Джоунс от Ман Сити се разписва за 1:1 срещу Англия. Това вече значи поне поделена титла с англичаните, но пък Уелс получава страхотен подарък в края от Шотландия. Звезда на тима в онези години е Били Мередит, който в шампионския сезон е сменил екипа на Ман Сити с този на съседите от Юнайтед. Мачът срещу Англия пък е негов 25-и за Уелс. Така след 24 издания на турнира, всички 4 тима са отбелязали триумф, макар и до онзи момент на ирландците да липсва самостоятелна победа.
Сезон 1907/08 отбелязва нов рекорд по посещаемост за мач на Острова. До онзи момент най-доброто постижение е 110 000 във финала за ФА Къп между Тотнъм и Шефилд Ю през 1901 г. На „Хемпдън парк“ обаче за сблъсъка Шотландия – Англия (1:1) се стичат между 120 и 130 000 зрители според различните репортажи.
През 1910/11 Ирландия е на ръба на първата си самостоятелна победа, след като прави равен с Англия и после бие Шотландия. Но пък зелените се провалят с 1:4 в заключителния си двубой срещу Уелс и по този начин носят на шотландците първата им купа от 8 години.
Вижда се обаче, че ирландците стават все по-добри и през 1912/13 за първи път в историята си побеждават Англия. Успехът с 2:1 в Белфаст е сензационен, защото англичаните са описани във вестниците преди него като „най-добрият тим, който някога е прекосявал Ирландско море“. Те са пълни със звезди, а легендарният Чарли Бъкан от Съндърланд прави своя дебют. Именно той открива за Англия още в 10-ата минута. Малко след това домакините губят своя ляв инсайд Джеймс Маколи от Хъдърсфилд и двубоят изглежда решен. Но с човек по-малко ирландците се
борят като тигри
и с две попадения на Били Гилеспи, дошли при рикошети в английски играчи, Ирландия обръща резултата. Три минути преди края съдията свири фаул за Ирландия, но публиката решава, че това е краят на мача и нахлува на терена, като понася на ръце играчите със зелени фланелки. Реферът прави невъзможни усилия да поднови играта, но накрая се предава и записва 2:1 като краен резултат.
Следващият сезон, който е точно в навечерието на Първата световна война, носи чакания от Ирландия първи собствен триумф. Първият мач е през януари в Рексъм срещу Уелс. Още в само начало Ирландия губи Харис от Евертън със скъсани коленни връзки, но въпреки това печели с 2:1. През февруари ирландците гостуват в Мидълзбро и за първи път побеждават Англия като гости, при това с 3:0. Отново Били Гилеспи вкарва гол, а още два добавя Лейси.
На 14 март и равен у дома срещу Шотландия е Белфаст е достатъчен за първото място. Звездата Гилеспи обаче е контузен, а с първия сигнал започва ураган от нещастия за домакините. През първото полувреме от игра излиза център халфът О‘Конъл, който вади рамото си. Почти веднага от терена е изнесен десният бек Макконъл. Минути преди почивката вратарят Маккий се сблъсква със съперник и няма как да продължи! На вратата обаче застава контузеният малко по-рано Макконъл.
Веднага след почивката се връща и О‘Конъл, но само за да има поне още едно тяло пред вратата на Ирландия. В най-добрия случай домакините изглеждат
с девет души и половина
срещу налитащите шотландци, които гонят победата. Дълго време домакините отбиват атака след атака, докато 20 минути преди края вратарят по неволя Макконъл напуска рамката и хуква напред въпреки подвикванията на публиката да не го прави. Топката е загубена и на празна врата Донъхи открива за Шотландия – 1:0.
Изглежда, че всичко е свършило, но не и за смелите ирландци. В 82-ата минута централният нападател Йънг успява да промуши топката зад голлинията – 1:1. Публиката слиза до тъчлинията и на практика в последните 8 минути футбол не се играе. Така Ирландия триумфира за първи път като самостоятелен шампион!