Днес на 48 години става бившият камерунски страж на ЦСКА – Даниел Беконо

С Даниел Беконо разговорите винаги са били повече от интересни, защото вратарят на ЦСКА не се преструва. А когато 30-годишният камерунец се запали на дадени теми, разнищва ги докрай. Все едно не става въпрос за интервю, а за диспут. Но от тези от които след това излизаш с положителни емоции. И това интервю, дадено през декември 2008 за „Топспорт” по време на коледното празненство на ЦСКА в хотел „Акорд”, не прави изключение…

Михаил САВОВ

– Даниел, как оценяваш отминалия сезон за ЦСКА?

– Няма да забравя колко подигравки и злъч сипеха нашите опоненти и зложелатели през лятото. Казваха, че няма да започнем първенството или, ако играем, ще бъде някъде по третите дивизии. И в крайна сметка ЦСКА си е ЦСКА. Отново се говори за нас като за шампион, като за отбор, който ще се бори отново за титлата. Разбира се, никак не е приятно, че в последния момент отстъпихме лидерското място, но имаме петнайсет кръга да си го върнем. Въпросът е обаче, че трябва да има мотивация на играчите.

– В какъв смисъл?

– Ами директно ще ти го кажа, че имаме нужда от финансова мотивация. Другото съм го казвал много пъти, че ЦСКА го знаят навсякъде по Европа и изобщо по света. Отборът е с богата история и митичен. Който прекрачва прага на „Армията”, го знае това. Проблемът сега е в люшкащото се финансово състояние на отбора. Вярно е, че ние с духа си правим така, че по играта не се чувства нищо, защото сме в челото. Но е крайно време отборът да има стабилен финансов гръб.

– Притеснява ли те, че в отбора ще се завърне Ивайло Петров, който ще ти бъде конкуренция?

– Ако съм във форма и здрав, никой вратар не може да ме изплаши. По-добре е, че Петров ще се върне, за да може наистина конкуренцията в ЦСКА да е голяма.

– Ще трябва пак да те върна към гола, който ти отбеляза Гонзо на мача с Левски?

– Добре, добре, ще обясня как се разви ситуацията. В момента, в който Тиберканин шутира отдалеч, видях топката, която идваше право към мен. Подчертавам – право към мен. И взех решение да я уловя. В последния момент ударът на мароканеца придоби фалц и бях изненадан. Всичко се разви за стотни от секундата. Нямаше как да реагирам и да боксирам топката над главата си. Просто я отбих. Ясно е, че го направих лошо и тогава Гонзо изникна и ми вкара гола. Знам също, че, ако тази ситуация беше на всеки друг мач, може би нямаше така болезнено да се говори за нея. Но тук става въпрос за вечното дерби. Приемам вината си, но от защитата можеше да реагират навреме и тогава Гонзо нямаше да стигне до топката. Много хора казват, че, когто Ивайло Петров е бил в ЦСКА, не е пускал голове в много поредни мачове. Ами сигурно е така. Но тогава пред него имаше една обиграна защита. Докато сега момчетата пред мен трябваше да се сработват. През пролетния полусезон ще бъдем много по-добри по постове.

– Изниква и един друг въпрос. Вярно ли е, че преди мача с Локо (Мездра) си бил в нетрезво състояние в една дискотека?

– (Усмихва се) Виж, аз не чета изобщо вестници, въпреки че вече поназнайвам добре български език. Просто няма смисъл. Едно ще ти кажа – не пуша, не пия и виждам. Нямам проблеми със зрението, както се говори. Но съм черен.

– Какво искаш да кажеш?

– Искам да кажа, че има расизъм. Много хора не могат да приемат цвета на кожата ми. Съзнавам, че съм първият черен вратар на ЦСКА.

– Ами ще останеш с това в клубната история, лошо ли е?

– Не, не е. Но има хора които не са от ЦСКА и за най-малкото нещо или за несъществуващи неща, гледат да насъскат общественото мнение. Примерно, ето на, измисля се, че съм бил еди къде си, за да може феновете на ЦСКА да се настроят против мен. Или, както за мача с Левски, се преувеличава грешката ми. И понеже, както казах, е в мач, в който публиката приема всяка грешка по чувствителен начин, отново има настроения срещу мен. Изкарват ме, че недовиждам което е лошо за един вратар, че нарушавам режима, което изобщо не е вярно.

– Чувстваш ли някакъв психологически натиск?

– Не, сега не чувствам такъв натиск. А и аз имам здрава психика. Не се интересувам нито от лошите неща, които се пишат за мен, нито от хвалебствията. Ако съм постоянен в изявите си, знам, че тези неща минават и заминават бързо. Всяко чудо е за два-три дена. Важното е преди мач да си съсредоточен, а после да гледаш с положителна нагласа към следващата среща.

– Как приемаш избора на Барак Обама за първия тъмнокож президент на САЩ?

– Ако ти кажа, че съм вярвал от малък, че някой ден това ще стане, сигурно няма да им повярваш. Следял съм изцяло дейността първо на Нелсън Мандела, слушал съм за Мартин Лутър Кинг и Анджела Дейвис. Вярващ съм. И рано или късно си знаех, че този миг ще дойде. Очаквам от Обама да оправи икономиката, да не разочарова всички тъмнокожи в Щатите и по света. Пред него има сега голяма отговорност.

– Със Сидни Поатие се постави началото да има тъмнокожи положителни герои в американското кино. Тази тенденция продължи с Морган Фриймън през Дензъл Уошингтън и Самуел Джексън, както и невероятната Холи Бери. Кои от тъмнокожите актьори са ти любими?

– Всички, които изреди са страхотни. Важното е, че вече в Холивуд се смята за нормално тъмнокож артист да играе главна и положителна роля. Това е голям пробив в света на киното.