Станил ЙОТОВ/webcafe

Поначало в ЦСКА виреят най-вече сурови и опасни треньори от „Армията”, способни да ударят по масата, когато се налага. А Пенев-младши е от този тип.

Корените на Любо Пенев във футбола датират още времената на дядо му Душко – голмайсторът на село Мировяне, поразявал по цървули вратата на отбора на германските войски, разквартирувани около София във Втората световна война. Славният му чичо Димитър Пенев се издига до капитан на ЦСКА и националния отбор на България, а като треньор прави и големия фурор в САЩ ’94. Баща му Младен има по-скромна кариера, той носи екипите на Локомотив (Сф) и Добруджа. Именно в град Добрич, който тогава се казва Толбухин, се ражда Любо на 31 август 1966 г.

Като футболист младият Пенев има късмета да се подготвя при най-добрите треньори. В детския отбор на ЦСКА на терена до 57-о училище негов наставник е прохождащият тогава в бранша Аспарух Никодимов. В представителния мъжки отбор го налага чичо Митко, което му носи етикети като „връзкар” и „Чичовото”, преди 19-годишният Любо да вкара единия гол за победата над Левски с 3:1 на „Герена” – първа за “армейците” в леговището на врага.

След две шампионски титли в състава на триото „Стоичков – Пенев – Костадинов” и над 70 гола, той отива от ЦСКА във Валенсия срещу 1.2 милиона долара.

Там попада при специалисти като Виктор Видела, Гуус Хидинк и Карлос Алберто Парейра. В Атлетико играе под ръководството на прочутия Радомир Антич, а в Компостела и Селта работи с Фернандо Васкес и Виктор Фернандес. Любо е и единственият българин, играл на най-високо ниво в Испания в продължение на цели десет сезона, което си е сертификат за най-висш пилотаж. Особено, ако си участвал в над 300 мача в Примера и си вкарал там около 130 гола.

В онези години отношението на масовия зрител към Любо Пенев е двояко. Хората го обичат, тъй като вкарва много голове. Но има и немалко завистници. Някои не могат да го понасят за това, че по онова време е женен за една от най-красивите българки – русокосата „Мис ЦСКА” Даниела Серданова.

Други го мразят, тъй като Любо се появява в София, облечен във възможно най-шикозните тоалети. Докато Христо Стоичков е способен да се появи брадясал и по анцунг на прием при президента Жельо Желев, Пенев винаги е изтупан по последна мода. Това създава настроения срещу него, които – съвсем естествено – се прехвърлят и във вестниците. Затова и скандалите му стават постоянен спътник.

Запалянковците от генерацията преди четвърт век все още помнят лютата разправия след мача Австрия – България (2:0).

Обиден от публикации, че „българското нападение, което уж струва 20 милиона долара, не играе и като за 20 цента”, Любо напада журналистите.

„Какво разбирате от футбол вие, бе? Елате да ви хванем на малки врати, да видим кой е по-добър!”, размахва пръст разяреният нападател, което води до временен бойкот на пресата в София към националния отбор.

Всичко обаче завършва с хепиенд на 17 ноември 1993 г., когато на „Парк де Пренс” именно Любо хвърля головия пас към Емил Костадинов за българската победа над Франция с 2:1.

Голямата лична драма на Любо настъпва в края на януари 1994 г. Тогава медиците му откриват тестикуларен рак. Заради това нападателят пропуска Световното в САЩ ’94. На всичкото отгоре, докато трае лечението, шефовете на Валенсия кроят планове как да се отърват от болния футболист. Притискат го с недвусмислени намеци да си намали заплатата.

Заради това честолюбивият Любо напуска Валенсия със скандал и отива в Атлетико Мадрид. Там става част от незапомнения триумф от 1996 г., когато отборът печели шампионската титла и Кралската купа. Пенев е обявен за играч №1 на отбора, след като за 42 мача вкарва 22 гола.

Покрай това успява да се сбие при гостуването на стадион „Местая” с бившия си щеф от Валенсия Пако Ройг.

57-годишният бизнесмен му се нахвърля с думите: „Какво търсиш тук, кучи сине?”. Ройг завършва боксовия мач с размазан нос, синини по очите, удар в главата и изкълчен пръст. Пенев се оттегля с морава буца на лицето и аркада между веждите. След това обаче двамата намират начин да се помирят.

Любо Пенев става изкупителна жертва след отпадането на България от Евро ’96. Равенството с Испания (1:1) и победата над Румъния (1:0) са последвани от загуба срещу Франция (1:3). В 63-ата минута нападателят си вкарва злополучен автогол с глава при опит да изчисти топката.

В София избухва истинска истерия срещу него и чичо му Димитър. „Пеневи предадоха България!”, гласи едно от дебелите заглавия на другата сутрин. „Пенев&Пенев” ООД укрепва дружбата ни с Франция!”, подмятат ехидно спортните издания.

На всичкото отгоре, Любо си изпуска нервите и при пристигането си в София заявява: „Който ме уважава – уважава, който не – да духа супата!”

Заради това си плаща с временно отстраняване от националния тим. Но го връщат няколко месеца по-късно, за да се класираме на световните финали през 1998 г.

Испанският период на Любо Пенев приключва най-неочаквано година по-късно. Той се отказва внезапно от договора си със Селта (Виго), за да участва срещу Илия Павлов на изборите в ЦСКА. Печели ги, само че клубът остава без пукнат лев.

Шест месеца по-късно Пенев се оттегля от президентския пост, като го отстъпва на Васил Божков. Но през 2001 г. изненадващо се връща като футболист на „Армията”, където треньор е Никодимов. Именно Любо води нападението при голямата победа с 3:1 над Шахтьор (Донецк). А след това се скарва със следващия треньор Луиджи Симони и напуска.

Също толкова неочаквано Любо Пенев става треньор на ЦСКА през март 2009 г. По ирония на съдбата сменя на поста чичо си Димитър заради отпадането от Пирин за Купата на България. Изпуска наивно почти сигурната шампионска титла да отиде във владение на Левски. Но за сметка на това постига последния засега голям европейски успех на “армейците” – отстраняването на Динамо (Москва) в Лига Европа, при това със състав от предимно млади български играчи като Спас Делев.

Не след дълго същата есен се скарва с шефовете на ЦСКА от „Титан” при опит да изпонакаже половината отбор, хойкал по кръчми посред нощ.

Баровците от Перник обаче застават на страната на футболистите. Малко след това Пенев е спрян да пътува за мача от Лига Европа срещу Фулъм в Лондон, когато съдия изпълнител му вдига на трупчета международния паспорт заради необслужван кредит от над два милиона лева.

Вдигат го на мушка. Така в началото на 2010 г. Любо за пореден път напуска обиден ЦСКА. Отива при Гриша Ганчев в Ловеч, където отборът му става последният шампион на „А” група, преди да настъпи ерата на Лудогорец.

След две години начело на националния отбор на България Любо Пенев успява да се изпокара и с най-близките си бивши съотборници. Заподозрял комплот срещу себе си след уволнението заради равния мач с Малта, той напада много остро Емил Костадинов и Йордан Лечков.

Особено драстичен е случаят с Емо, тъй като двамата не само са играли заедно още като деца, но и са съученици от техникума. А след това прекратява и отношенията си с Христо Стоичков, на чийто юбилеен мач не се явява под предлог, че Камата не намерил време лично да му връчи официална покана.

Склонността му да се хвърля в рискови начинания пролича и преди година, когато някой го подлъга да се кандидатира за президент на БФС срещу Борислав Михайлов.

От самото начало беше ясно, че мисията е невъзможна и мачът отдавна е свирен. Но заради изборите Любо си заряза сигурната работа като треньор на дублиращия тим на Валенсия. А ядосаните шефове на клуба реагираха толкова остро на внезапната му прищявка, че едва ли някога ще го наемат обратно в Испания.

Междувременно през пролетта на 2015 г. се върна начело на ЦСКА за няколко мача, преди клубът да бъде изваден във „В” група заради неплатени многомилионни дългове. После отново се завърна на “Армията” е спечели Купата на България през 2021 година, но по-късно отново си тръгна от дома. Сега Любо е начело на Хебър, който е раздиран от финансови проблеми.