Съботният коментар на Жаклин Михайлов

Пред обидно малко публика на своя стадион Левски стартира за четвърти пореден път новия сезон със загуба. Миналата година в Бистрица, сега в Подуяне! Другата тенденция е, че Левски за месец и половина навъртя три последователни загуби от Лудогорец, ЦСКА и ЦСКА 1948, съответно с 2:3, 0:2 и 1:2. Този факт е леко обезпокоителен, защото сочи за някаква синя немощ срещу трите най-силни отбора в първенството.

Негативният резултат е абсолютен факт, но справедливостта изисква да се подчертае, че Левски игра добре. Поне в този мач с ЦСКА 1948 новият треньор Николай Костов спази обещанието подопечните му да не играят скучен футбол. Но пък явно не ги е подготвил за печеливш футбол, защото предимството остана само като основно впечатление от мача. В крайна сметка, независимо от свежата игра на сините, победата отиде при червените.

Ролята на съдбата в този мач бе безспорна. Левски не заслужаваше да загуби, но допуснатите два гола след две центрирания поставят съответните въпроси. Влезе ли топката по въздух в наказателното поле на Левски, по дефиниция се създава голов шанс. Което беше абсолютно невъзможно да се случи в предишните времена. Когато един отбор допуска голове от статични положения, значи със сигурност му липсва класа. Не е въпрос на невнимание, на индивидуална грешка, а на липса на достатъчно работа по този елемент в тренировъчния процес. Тези слабости стартираха в средата на април и по всичко личи, че ще се задълбочат. И постепенно играта във фаза защита, която беше най-силната страна преди, ще се превърне в ахилесова пета сега.

Левски инкасира загуба, но персоналните оценки на всеки един от сините футболисти са добри, а за някои като Велтон, Асен Митков, Джемили и Марин Петков дори клони към отлична. Велтон буквално разнищи с всевъзможни финтове уж опитния си албански пазач. Асенчо в ролята на разиграващ халф се понрави неимоверно много и ако продължава по този начин, скоро ще накара феновете да забравят Филип Кръстев. Роналдо бе по-тих от Велтон, но направи достатъчно недоразумението Рапнуи да седне на скамейката в следващите мачове. Рикардиньо бе един през първото полувреме и коренно различен през второто, но вкара гол и това е достатъчно да не бъде критикуван. Написаното за Асенчо едно към едно важи и за Джемили. Видя се, че този футболист е нешлифован диамант, но едва ли в този Левски ще успеят да го развият. И вратарят, и защитниците пред него направиха не лош мач. Появата на Попов на мястото на Краев определено не допринесе положително, а втората смяна Илиан Стефанов направо закопа Левски. Това е картинката, в която няма място за трагедии.

Гостите от ЦСКА 1948 направиха поредния си много успешен мач срещу Левски и започват да се превръщат в син кошмар. Липсваше им тази победа на „Герена“, която за тях ще бъде историческа. Някога след много години ще пише в историята, че ЦСКА 1948 са победили Левски в неговата цитадела с 2:1. За играта нищо няма да пише тогава, а сега просто ще отбележа, че бяха много, много под нивото им. Много под това, което показаха в подготовката срещу по-силни от Левски отбори. Но има и обяснение за слабото им игрово представяне и то се нарича Ивайло Чочев. В мачове като този с Левски се вижда колко влиятелен е той за отбора. Огромният брак в действията на червените се дължеше и на липсата на човека, който канализира играта. И ФКСБ ще се възползва от това обстоятелство, ако не се случи чудо. Тимът на Наско Рибарски изигра много слаб мач, но могат да си извлекат изводи и да се направят бързи корекции. Първата е да отпишат веднага дошлия от Враца ляв бек.

Вътрешното ми усещане говори, че трябва да напиша нещо и за случилото се по време на мача на трибуните. Споменах, че публиката бе обидно малко и това не е случайно. Сезонът за Левски започва без никакъв ентусиазъм, атмосферата е коренно противоположна на онова, което витаеше във въздуха точно преди година. На самия мач имаше прояви на протест, но и такива на контрапротест. Съвсем нормални неща, защото природата на този клуб е двойствена. Едната група има идеали и ги отстоява, другата е винаги с властта. На върха на копията са имената на двете легенди Станимир Стоилов и Наско Сираков. Които по вина на втория са завинаги разделени. И това положение на нещата трябва да се приеме философски.