“Съботният коментар на Жаклин Михайлов”

Няма какво да се лъжем, всички извън синята общност очакват с нетърпение грешка на Левски. И за тази тлееща надежда има сериозно основание – водачите във временното класиране не демонстрират особена класа и не са особено убедителни. Победите им някак са от типа „едно на мъка“ с много тегави моменти. Но всъщност има по-дълбока причина така очакваната непредизвикана и фатална грешка на Левски изобщо да не се състои.

Макар и отстрани да изглежда така, все едно че сините ходят непрекъснато по острието на бръснача, всъщност в непрекъснатите им победи има здрава логика. И тази силна логика се надсмива на съждения от сорта на „първият гол на Левски срещу Черно море бе от засада, а при втория от дузпата вкараха с късмет“, „в Стара Загора ударът на Костадинов бе чиста случайност“ или „срещу Локомотив Пловдив съдията им подари дузпа“. Хубаво, щом съперниците искат да се утешават с такива подробности, да го правят. Но точките се трупат и трябва да стане голямо чудо Левски да не бъде шампион.

Това, което избожда очите и няма как да не се признае, е, че този Левски на Хулио Веласкес игнорира игрово 13 от съперниците си в efbet Лига. През есента си позволи три непредизвикани грешки срещу Локомотив Пловдив, Славия и Ботев Враца и пропиля 7 пункта, но през пролетта е безпощаден. И тук е голямата роля на Хулио Веласкес, който превърна една доста съмнителна като качества група от футболисти в машина за победи. Заслугата му е, че той с футболни, психологически, стратегически и тактически елементи докара своя отбор до положението да побеждава абсолютно всеки, който е с по-малък ресурс от синия клуб. Противниците от четвърто място надолу могат да остават с убеждението, че Левски не е кой знае какво и не ги е надиграл категорично, но фиксираният в края резултат говори за друго. Липсата на непредизвикани грешки говори, че Веласкес е постигнал максималната ефикасност. А в един шампионски поход тя е на първо място. Трябва да побеждаваш по всички възможни начини и Левски го прави.

Специално за двубоя с Черно море има около десет логични причини да завърши със синя победа. Осем от тях са по вина на гостите в мача. Сегашният им разнебитен отбор просто няма никакви аргументи да сложи прът в колелата на Левски. Само с голо желание не става, а последните 20 минути въобще не са показателни. Напротив, Веласкес даде ново доказателство за качествата си на треньор точно с минутите между първия и втория гол за домакините. Те бяха най-силните за Левски и закономерно доведоха до чистата дузпа и второто попадение на Евертон Бала. Да, с късмет, защото топката удари гредата и щастливо от гърба на вратаря влезе в мрежата. Но логиката сочеше, че Левски ще отбележи така или иначе втория си гол в мача.

Капката катран в лъжицата с мед е, че в първенството има два отбора, които са с по-големи възможности от Левски. Съществува някаква вероятност титлата да се реши именно в оставащите пет мача с Лудогорец и ЦСКА. А в тях логиката, с която Левски печели мачовете си срещу другите, се обръща на 180 градуса. Левски загуби три пъти през пролетта от Лудогорец и няма изгледи тенденцията да се промени по логичен път. Лудогорец дори в сегашния си лош вид е по-добър отбор от Левски и това не подлежи на съмнение. Въпрос е на 14 години натрупано самочувствие. Хегемонията вече внуши на футболистите на Левски, че не са на нейното ниво. За Лудогорец Веласкес няма решение. Но дори Левски да загуби два пъти от Разград, ще останат три точки повече за сините. А и Лудогорец е по-склонен към непредизвикани грешки, макар и на това да не може да се разчита безусловно. И най-важните мачове за Левски са трите срещу ЦСКА с условието, че армейците ще запазят четвъртата си позиция, за което им помогна точно Левски с победата над Черно море! Ако Левски спечели седем точки от девет възможни срещу ЦСКА, е шампион на България за сезон 2025/26 г. И това ще бъде много сладка титла, защото ще бъде спечелена с победи над другия гранд и вечен противник. И синият празник през май ще бъде вълшебен.