Сините продължават да се лутат между средно и под високо ниво и не изпадат в крайности

Желю СТАНКОВ

С много условности, които са задължителни за отбелязване като забележка при всяка класация или даване на оценки, Левски в последните месеци показва от всичко по малко, без да изпада в крайности. Ако направим градацията – ниско, под средно, средно, над средно, под високо и високо ниво, то сините като максимум достигаха в определени моменти, и то с много условности – под високо.

За ниско и високо нямаше показани белези досега. Това се отнася и като движение от мач на мач, а също така се наблюдават и промени в рамките на 90 минути. Мачът с Етър в събота стартира на средно и премина към над средно ниво, а поради състоянието на виолетовите това нямаше как да се промени осезаемо. В някои мачове

тимът губи

инициатива,

или пък я предоставя умишлено на съперника, за да си отвори пространства, но сега не се наложи. Но това е за кратки периоди от време. Отборът отдавна не е надиграван тотално.

И с Крумовград ситуацията бе нещо подобно, но без спечелени 3 точки. Там пък видяхме парадокс, старт на средно ниво, а с човек по-малко после се отчете вдигане над средното. Но Етър държи задния фенер на колоната и не може да даде такава съпротива.

Интересното обаче е, че при Николай Костов няма големи амплитуди и в рамките на един месец и то не задължително по календар от 1-во число, а в четири последователни мача. Сините не допускат резки движения, от силен мач да слизат веднага надолу и обратно. Такива филми – отборът да е блестящ, а след това неузнаваемо слаб, още не са прожектирани, защото още не са заснети. Което от една страна е добре, но от друга пък показва нисък таван на развитие. Не е хубаво един отбор да има далечен хоризонт, така публиката изпада в състояние не на апатия, но на съглашение с апатията, или казано по друг начин, на занижение на критериите.

Хубаво би било сега, по време на паузата, отговорните фактори на „Герена“ да са помислили генерално как да вдигнат отбора в перспектива от примерно година и половина. Като трябва да се избягва падане на ниво ниско и под средно. Като ще е Николай Костов треньор за постоянно и никакви лъкатушения не могат да свалят доверието от него, да бъде оставен той и само той да си начертае стратегия, без никой да му подсказва или да му натрапва най-добрата спортна експертиза в България. И досега някои покупки на сините будят недоумение, меко казано. И това поражда въпроси за това кой планира селекцията и кой я прави. Последният силно дискусионен е Хоакин Фернандес, с такива попълнения Левски ще си стои на средно и над средно ниво и трудно ще бележи възход до под високо ниво, а високото ниво ще си остане за други отбори, които и сега си обитават първите места в класирането.

Извъртяха се две трансферни сесии и в двата прозореца Левски

действаше някак

като по принуда,

с нервни и непремерени действия, а това не е белег на устойчивост и сериозна стратегия. Искаме нападател, ама даваме само 50 хиляди евро. Това е андрешковско поведение и така Николай Костов остава някак встрани и със спорен авторитет. Един отбор не може да бъде граден в стил – ако мине номерът. От своя страна, треньорът трябва по-ясно и категорично да назовава проблемите с точните им имена, защото в крайна сметка той е лицето на клуба, понеже тези над него вече избягват контакти с медиите, а оттам и с феновете.

Кривата на представянето на Левски няма рязка смята на посоката, това вече го отбелязахме и затова смеем да прогнозираме, че в следващите 4 мача на сините – генералната репетиция със Славия и след това с първите 3 отбора в таблицата, няма да има нито сътресения, нито някакви героични проблясъци, които да бъдат задържани така, че сините да задържат нивото си на под високото.