Жаклин МИХАЙЛОВ

Във футбола има малки и незначителни победи и такива, които прошнуроват бъдещето. Четвъртият сблъсък между Левски и ЦСКА в кампанията привидно не даваше предпоставки за някакви фундаментални и генерални изводи за голяма промяна. Победата на Левски с 2:0 също не предоставя база за

Големи трансформации

Във философията на вечното дерби. Играта на червените обаче дава всички поводи за мисли в посока, че ЦСКА излиза извън установения от 15 години курс на превъзходство. Задължително трябва да се добави и предишния мач, завършил 3:1 за сините. И към това се прибавя констатацията, че ЦСКА с титулярния си състав беше много по-слаб като продукция на терена спрямо мача на резервите, който предизвика огромно брожение. Ако съдим от затвърдената повторно картина, излиза, че Левски се откъсна на сериозна дистанция в съперничеството, а на този етап не е много ясно как ЦСКА бързо ще навакса. Може да стане в следващия мач през лятото или есента, но психологическото предимство в синьо вече ще е огромна бонификация. Между другото, и съотношението на публиката по трибуните загатва, че емоцията и ентусиазмът в огромна степен са преминали в синя посока. И няма как да е другояче, Левски е шампион, взе равенство на Лудогорец и победи ЦСКА. Мечтан финал на кампанията. Всичките опорни точки с твърденията, че Левски не е имал аргументи срещу основните си конкуренти, бяха разбити на пух и прах.

За четвъртото дерби на сезона Хулио Веласкес изненада и с различен подход. Левски, жаргонно казано, награби противника още в първата минута, което си беше иновация, защото не бяхме го виждали отдавна. И не закономерно, но в духа на играта и на цялото противоречиво поведение на ЦСКА при Христо Янев, Пастор и Лапухов колективно си отбелязаха автогол. Заслугата на Переа я имаше, но такова ударче като неговото влиза един път на сто случая. Просто и Пастор, и Лапухов дадоха най-доброто от себе си, за да продължат черната серия от фатални грешки, в които е затънал ЦСКА през цялата кампания. В добавка и във втори пореден двубой топката срещна ръката на армеец в наказателното поле. Грешката на Делова от предишния мач с ЦСКА 1948 сега бе повторена от Теодор Иванов.

След средата

На полувремето ЦСКА изравни играта, но някак формално и без сериозно да преобърнат стрелката на събитията. Но още по-зле се получи през второто полувреме. Очакванията бяха да се случи нещо подобно на предишния мач с ЦСКА 1948 и някакви бледи наченки се видяха – като вдигане на скоростта и динамиката. Но тогава се видя и че синята защита трудно може да бъде паникьосана и сама да си вкара гол, както то правят от отсрещната страна. В резултат ЦСКА не създаде и кой знае колко чисто положение, а някак закономерно дойде решаващото второ попадение за Левски.

След дербито остана един основополагащ извод, който може да бъде отричан, но не може да бъде опроверган. Левски има отбор, за който такива като мен смятат, че е съставен от футболисти с неособено висока класа, но за българските реалности е далеч пред останалите сред рухването на Лудогорец и непрестанното лъкатушене на ЦСКА. Другите е ясно, че не са конкурентоспособни със скромните си финансови възможности. Моментната картина се отразява най-добре от класирането, където синята преднина нарасна до грамадните 14 точки, което означава, че Левски се е лишил напълно от конкуренция. Ситуацията много напомня на по-голямата част от предишните 14 години на хегемония на Лудогорец. Сега интересен въпрос е дали Левски също ще влезе в хегемония.

Що се отнася до ЦСКА, всичко се съсредоточава във финала с Локомотив Пловдив. И спечелването на купата може да заличи всичко предходно случило се. Но изобщо няма да е така. Христо Янев трябва да е наясно, че двете поредни загуби с хендикап от Левски го вадят от всякаква бъдеща картина, свързана с ЦСКА. Обратното ще извади клуба от картината за още по-дълго.