Материалът е част от поредицата на “Тема Спорт” – “Митичните стадиони

***

“Хейзел” е сменил няколко имена, но лошата слава все още продължава да хвърля мрачна сянка върху настоящето му, възкресявайки сегиз-тогиз кошмарите на миналото.

През 1926 г. белгийската държава преотстъпва на общината в Брюксел множество поземлени парцели в Лекен, принадлежащи на крал Леополд II. Теренът първоначално е бил отделно селище, но в началото на ХХ век е погълнато от разширяващия се град, влизайки в северните му черти. Плановете на общината са да издигне там нов комплекс за международни изложения, тъй като старият Парк на петдесетилетието е станал твърде тесен. Паралелно с проектирането на двореца за международни изложения на архитекта Джоузеф ван Нек е възложено и изграждането на национален стадион. Той е завършен в рекордното кратък срок само за 12 месеца, а в непосредствена близост до него са централните офиси на местната футболна федерация и националният олимпийски комитет. Строителните работи започват през 1929 г. и приключват през 1930 г. В първоначалния си вид съоръжението е с капацитет от 70 000 места и се нарича „Юбилеен стадион“ или „Стадион на столетието“ (във френската версия), тъй като откриване му е част от празненствата на един век независима Белгия след революцията от 1830 г. Церемонията по официалното откриване се провежда на 23 август 1930 г. в присъствието на престолонаследника принц Леополд, когато стадионът приема световното първенство по колоездене на писта. В края на Втората световна война обаче велопистата е премахната и името е променено на „Хейзел“. То е заимствано от едноименния квартал в Лекен. В чисто етимологически план терминът е фламандски и означава хълм като очевидна препратка към релефа на местността.

През 1971 г. е монтирана тартанова писта, която позволява провеждането на лекоатлетически състезания. В този период „Хейзел“ се утвърждава като

един от

най-оборотните

стадиони в Европа

защото за по-малко от четвърт век (в периода 1958-1980) приема 7 финала – 3 за КЕШ, З за КНК и мача за титлата на Евро 1972.

Този безметежен цикъл обаче завършва през 1985 г. със страшна трагедия, когато непосредствено преди финала за КЕШ между Ювентус и Ливърпул кървава вакханалия по трибуните завършва с 39 убити и над 400 ранени. Най-лесното обяснение, което в крайна сметка до голяма степен се и случва, е всичко да се пише на сметката на английските хулигани. При поглед в дълбочина обаче истината се оказва доста по-комплексна и нюансирана.

Като начало трябва да се спомене, че агресията на британците на „Хейзел“ не е съвсем безпричинна. Предисторията започва година по-рано, когато Ливърпул гостува на Рома в Рим на финала за КЕШ. Мърсисайдци печелят с дузпи, но след мача феновете им са подложени на безмилостен лов от запалянковците на домакините. Стига се дотам, че част от жертвите са принудени да търсят убежище в посолството на Обединеното кралство. Твърди се, че след този случай, търсейки отмъщение в Брюксел, пристигат най-крайните ултрас групировки по онова време на Острова (MIGS на Лутън, Bushwackers на Милуол, ICF на Уест Хем и Gremlins на Нюкасъл). Отделно функционалното състояние на “Хейзел” по онова време е крайно незадоволително. Много от стените са изградени от бетонни блокчета, които с лекота се измъкват. Още през 1980 г. на финала за КНК с Валенсия феновете на Арсенал се оплакват от съоръжението, оприличавайки го на сметище. Най-куриозното в цялата история е, че шефовете на Ливърпул предусещат какво ще стане, но всички други остават глухи за опасенията им. Генералният директор на клуба Питър Робинсън опитва финалът да се играе на друго място, предлагайки „Камп Ноу“ или „Сантяго Бернабеу“, но от УЕФА категорично му отказват. Организацията също страда от сериозни слабости. Основната от тях е свързана с продажбата на билети във фаталния сектор Z. По идея той трябва да е неутрален буфер на намиращите се в съседство блокове Y и X, където са английските запалянковци. На теория звучи добре, но на практика не се отчита фактът, че в Белгия има голяма италианска диаспора, която изкупува преимуществено билетите за сектор Z. Друга част от тях пък попадат в различни туристически агенции и в крайна сметка пак стигат до Апенините. Именно това в крайна сметка запалва искрата, от която лумва пожарът. Малко преди началото на мача феновете на Ливърпул опитват да нахлуят в сектор Z, нападайки италианците, които побягват. Някои търсят спасение на терена, но полицията не ги допуска там. Така всички се скупчват на стената на съседния сектор, опитвайки се да я прескочат, докато тя не рухва под тежестта им. Именно това причинява смъртта на повечето от жертвите. Болшинството от тях

умират от

задушаване

погребани под купчината отломки и тела. 32-ма от 39-те загинали са италианци. Списъкът се допълва от 4-ма белгийци, 2-ма французи и 1 северноирландец. Въпреки всичко мачът обаче се изиграва (Ювентус го печели с 1:0 с гол от дузпа), защото властите правилно преценяват, че в противен случай няма да могат да озаптят феновете и може да се стигне до още по-голям ужас.

За наказание английските клубове са изхвърлени от евротурнирите. Санкцията практически е наложена безсрочно и действа за следващите шест сезона. Вдигната е чак за 1991-92, но специално при Ливърпул тя остава в сила още една година. В персонален план 14 британски фенове са осъдени на 3 години затвор, от които 18 месеца условно, за преднамерено нападение и побой. На съд са изправени още 2-ма белгийски полицейски офицери, както и генералният секретар на местната федерация Алберт Росенс.

През 90-те години стадионът е основно реконструиран и прекръстен в опит да се изтрие травмиращият спомен за трагедията от 1985 г. На практика от старата постройка не остава нищо освен вратите на централния вход. Ремонтът е на стойност 37 милиона евро и е завършен през 1995 г. В новия си вид той носи името на починалия през 1993 г. крал на Белгия Бодуен I. Капацитетът му е свит до 50 093 места, но пак си остава най-големият в страната. Само година след като отново отваря врати, съоръжението посреща финал в евротурнирите. Той е за КНК и е с българско участие, като Рапид Виена с Трифон Иванов в титулярният състав губи с 0:1 от ПСЖ. В периода 1997-1998 са направени допълнителни подобрения, които позволяват на „Крал Бодуен“ да приеме мача на откриването на европейското първенство през 2000 г., чието домакинство е поделено между Белгия и Нидерландия.

Фаталният момент през 1985 г. В опита си да избягат от англичаните, италианските фенове са се скупчили на стената, разделяща блок Z от съседния сектор. След миг тя ще рухне