7:2 е краят на една епоха, запомнена като времето на футболната романтика

Жаклин МИХАЙЛОВ

Стандартен отговор на дете, родено през 1963 година на въпроса защо си от Левски: Защото родата ми е синя, защото харесвам как звучи името Гунди, защото Левски би ЦСКА със 7 на 2… Общо взето, това са причините мнозина от моето поколение да се наричат левскари и да обичат този клуб до гроб. И да не предават избора си по време на целия си съзнателен живот.

Едната от важните причини е с дата 17 ноември 1968 г. В 17:30 часа на Националния стадион „Васил Левски“ най-авторитетният тогава български арбитър Димитър Руменчев дава началото на легендарен мач и още при първата атака резултатът става 1:0 с автогол на Иван Вуцов, който обаче по неизвестни до днес причини е записан в актива на Петър Жеков от ЦСКА. За протокола в същия сезон много силният състав на ЦСКА Червено знаме отбелязва 74 попадения, 36 от които са на сметката на победителя в надпреварата за „Златната обувка“ през 1969 г. Занимателното и вихрено начало не е случайно – армейците са тотален фаворит в двубоя от 12-ия кръг поради две важни причини. Първата е, че се намират в страхотна форма и водят убедително в класирането без допусната загуба. А втората са сериозните кадрови проблеми на актуалния шампион Левски, който е изостанал вече на значителна точкова разлика от вечния си съперник за титлата. И сравнението между съставите категорично показва закономерността на един евентуален червен успех. Е, не чак със 7:2, но достатъчно убедителен…

….

Близо 55 години след зрелището сините фенове се оживяват при споменаването на 7 на 2, а червените се правят, че въобще не се е случило. Сътворени са и съответните легенди, защото ЦСКА са катастрофирали и са оставили завинаги тази толкова срамна за тях страница. Но всичките са недостоверни, защото този мач е от онези, които ги изиграва съдбата, а не футболистите на терена. Било е писано да стане точно по този чудодеен начин и от рационални обяснения няма никаква нужда. А и това, което е фиксирано на таблото, говори по-силно от всичко останало. Легендата е съчинена и левскарите я пренасят вече повече от половин век. Там е черешката на тортата, поставена от великия Георги Аспарухов.

ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ НА ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ – ЧЕТЕТЕ В ПОНЕДЕЛНИК (17 юли) В ПОРЕДИЦАТА “100-ТЕ МАЧА, КОИТО НАПИСАХА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ”