Централният защитник на Левски Кристиан Макун говори пред подкаста Futbol en Linea в родината си за постигнатото със сините през този сезон. Венецуелският национал разказа и за началото на футболния си път, който на 18 години го отвежда до Ювентус с Кристиано Роналдо. Бранителят сподели и какво очаква от бъдещето.

Кристиан, какво означава за теб да спечелиш титлата в България, защото за нас във Венецуела това звучи доста екзотично?

Където и да станеш шампион е много специално чувство. Да вдигнеш титлата осмисля работата ти през целия сезон. Хубаво е да разбереш, че всички усилия, които си положил през годината, са възнаградени. Прекрасно е да се видиш като първи в класирането.

Как се чувстваше 18-годишния Кристиан, когато премина от Самора в Ювентус?

Пълна лудост. С течение на годините осъзнах през какво преминах. Драстична смяна на начина на тренировки. В единия момент си на топло и се готвиш със Самора, и изведнъж отиваш на съвсем друг климат

и до теб застава

Кристиано Роналдо

И още Куадрадо, Пянич, Матюиди и Манджукич. Това са неща, които за един млад играч са доста трудни за приемане и в същото време е голяма отговорност.

Твърде рано ли бе за теб да излезеш в чужбина?

Не, мисля че на тази възраст трябва да си като гъба и да абсорбираш всички добри неща. Седях мълчаливо и наблюдавах как тренират. Опитвах се да уча и да слушам. Успях да придобия умения, които ми помогнаха след това както на терена, така и извън него.

Каква бе разликата, когато отиде в Ювентус от чисто футболно естество?

Разликата беше фундаментална и ми беше много полезно, защото се обръща повече внимание на защитата. Да, бях в примаверата, но това е последната крачка преди професионалистите и ми помогна доста да се усъвършенствам. Да добавя неща, които във Венецуела бях пропуснал. Тръгнах си от Самора като шампион, но отидох в Ювентус и ме пратиха при децата. В родината си живеех като професионалист и отивах на тренировки с колата си, а изведнъж трябваше да се возя в рейса на юношите. Определено обаче много ми помогна периода в Торино. Беше културен шок, но знаех, че ще ми бъде от полза и затова трябва да проявя търпение. Научих доста за тактиката. Поне три пъти седмично правехме тренировки, насочени към защитата. Работа, работа и работа. По-късно видях, че правех естествено някои неща, докато мои връстници се затрудняваха. Думата, която трябва да кажа е смирение. Разбрах, че трябва да подобрявам много неща и ме чака доста работа.

Как се адаптира към футбола в България?

Адаптацията ми бе бърза. Преди да дойда в Левски бях в Кипър (б.р. – Анортозис). Там бяхме добра група играчи и се борихме за първото място, но не ни се получи. В България ме приеха отлично. Този клуб ме накара да се чувствам добре, да бъда уверен и да мога да изям света. Слава на Бога, нещата от първия ден тръгнаха в правилната посока. Постоянно се подобрявахме и виждате докъде стигнахме с Левски.

Кои бяха твоите модели на подражание?

Влюбих се във футбола, гледайки Роналдиньо. А след това и Кристиано Роналдо. Това бяха героите, които ме вдъхновиха като малък. Но по-късно много ми хареса един полузащитник, който обичах да наблюдавам – Яя Туре. Прекарвах доста време в YouTube, за да гледам негови клипове. Бях очарован как играеше. Опитвах се да бъда като него, когато в началото на кариерата ми

играех в

халфовата

линия

Никога не съм се възприемал като централен защитник. По-късно всеки един треньор ми помогна с нещо и допринесе затова, което съм сега. Ди Стефано ми даде дебют в Самора. След това в юношеските формации на националния тим Хосе Ернандес беше ключов с позиционирането ми на няколко поста. Дължа много на него.

Днес си шампион на България, но къде се виждаш в следващите четири или пет години? Каква е целта ти?

От всички места, където съм играл, съм взел по нещо и съм научил. Обмислял съм всяка крачка в кариерата си. Готов съм затова какво Бог е отредил. В момента се чувствам добре в Левски. На място съм, където се отнасят отлично с мен. Този клуб е един от най-обичаните. Българите са националистично настроени, но аз като чужденец бях приет много добре и дори сложих капитанската лента в последния мач. Влизам в отлична възраст за футболист – 26, 27 до 31 години. Чувствам се страхотно и очаквам какво Бог ми е приготвил.