изт. webcafe.bg

Липсата на чисто футболна физика не пречи на Ференц Пушкаш да демонстрира извънземната си класа и да заслужи завинаги мястото си в пантеона на най-големите голмайстори.

“Вижте го малкия дебеланко”, казва един от футболистите на Англия при вида на Пушкаш преди мача срещу Унгария на “Уембли” през 1953 г.

“Ще го съсипем”, сигурен е същият островитянин.

Пушкаш наистина е нисичък (172 см) и с доста солидно телосложение, което не предполага особена бързина и повратливост. Играта с глава му е чужда и “има само един крак” – левачката, но тя се оказва опустошителна.

83 гола в 84 мача за националния отбор казват достатъчно.

Две от тези попадения “малкият дебеланко” нанизва във вратата на Англия, когато Унгария “погребва” “трите лъва” насред “Уембли”.

Така унгарците се превръщат в първия континентален отбор в Европа, който побеждава англичаните в крепостта им.

Пушкаш е най-изявеният представител на “златното поколение” на Унгария, известно като “магическите маджари”. Философията на отбора се гради на директна игра в средата на терена и максимално разнообразие в атака.

Подходът им е истинска революция за футбола.

“Не спираха да бягат. Бяха като състезателни коне пред магарета – спомня си легендата на Англия Том Фини. – Това е най-добрият национален отбор, срещу който съм играл – изключителен състав, играещ по начин, с какъвто не се бяхме сблъсквали преди. В един момент се замислих какво сме играели ние във всичките тези години.”

Олимпийското злато през 1952-ра си остава най-големият трофей, който Унгария печели, но на клубната сцена Пушкаш успява да свърже легендарния си статут на индивидуално ниво и с трофеи.

Нападателят става икона на родния Хонвед и впоследствие на Реал Мадрид, като с “кралете” печели три КЕШ-а.

Роден в Будапеща на 2 април 1927-а, Пушкаш постъпва в академията на Хонвед на 12-годишна възраст. Тогава отборът все още носи името Кишпещ, преди да бъде преименуван.

Като член на истински армейци отбор, и Пушкаш получава военно звание. Затова и в унгарските му години нападателят е известен като Галопиращия майор.

Дебютира за националния отбор на 18 г. Още в първия си мач за Унгария успява да се разпише, вкарвайки едно от попаденията за успеха с 5:2 срещу Австрия.

Печели пет титли на Унгария с Хонвед. Междувременно в националния отбор блестят още имената на Золтан Чибор, Шандор Кочиш, Нандор Хидегкути. Звезден отбор, който регистрира само една загуба в рамките на цели четири години през 50-те.

За съжаление на унгарците единствената им загуба идва на финала на Световното през 1954 г. Тогава Унгария губи от Германия и така се разминава с най-големия трофей във футбола.

Антикомунистическите настроения и бруталното потушаване на протестите в Унгария предизвикват над 200 хиляди да се превърнат в бежанци и да търсят убежище в различни страни.

26 от тях са футболисти на Хонвед. Това слага край не само на славните дни на клуба, но и на националния отбор.

Бягството им в Западна Европа и нежеланието им да представляват страната си им носи двугодишно наказание от УЕФА. Пушкаш също е сред наказаните.

По това време нападателят играе редица неофициални мачове. Носи екипа на Еспаньол, след което прекарва известно време в Австрия и Италия.

Милан и Ювентус са по петите му, но се отказват от него след наказанието. Впоследствие нито един от двата гранда не е готов да рискува с привличането му. Опасенията са, че Пушкаш вече е твърде възрастен, а и е понатежал.

Манчестър Юнайтед го иска. “Червените дяволи” вижда в Пушкаш спасение за атаката си след трагедията от Мюнхен през 1958-а. Трансферът пропада заради правилото на ФА, че всеки чужденец, който играе в Англия, трябва да знае езика.

Така Пушкаш се озовава в Реал Мадрид и на 31 г. започва вторият златен период в кариерата му.

На “Сантяго Бернабеу” унгарецът заформя убийствено нападателно дуо с Алфредо Ди Стефано. В първия си сезон в Ла Лига Пушка нанизва четири хеттрика, включително още във втория си мач за “кралете” – срещу Спортинг Хихон на 21 септември 1958-а.

Пушкаш отбелязва 156 гола в 180 мача в елита на Испания, като във всеки от първите си шест сезона вкарва по 20 или повече попадения. Печели наградата за голмайстор на първенството – “Пичичи”, четири пъти.

Хваща последните две от пеете поредни КЕШ-а на Реал Мадрид между 1955 и 1960 г., като блести най-ярко в последния. През 60-а на “Хемпдън Парк” Пушкаш забива четири попадения при разгрома със 7:3 над Айнтрахт Франкфурт. Другите три попадения са дело на Ди Стефано.

През 62-ра Реал отново достига до финала на КЕШ, но губи от големия отбор на Бенфика с Еузебио с 3:5, като и трите гола за “белите” са на сметката на Пушкаш.

Статистиката на унгареца в Европа също е умопомрачителна – 35 гола в 39 мача.

За кратко играе и за националния отбор на Испания, превръщайки се в най-възрастният дебютант на 34 г. Част е от състава на “ла фурия” за Световното в Чили през 1962-ра.

Продължава да играе за Реал до 1966-а, когато печели и третия си КЕШ. Впоследствие преминава в треньорството, но там успехът му е далеч от този като футболист.

Върховото му постижение като наставник идва през 1971-ва, когато извежда гръцкия Панатинайкос до финал на КЕШ, където обаче губи от Аякс на Йохан Кройф с 0:2 на “Уембли”.

В края на треньорската си кариера е реабилитиран от родината си и за кратко води националния отбор на Унгария по време на световните квалификации за САЩ “94.

Унгарците не успяват да се класират за модниала, но една легенда получава заслужено уважение не само за великата си кариера, но и заради силната си гражданска позиция по време на мракобесните комунистически години.

Ференц Пушкаш почина през 2000 г., след като в края на живота си боледуваше много. Отиде си в родната Будапеща на 79 г.