Този път Съдбата забрави да бъде жестока към първия апостол на Бог Диего Марадона

Георги АТАНАСОВ

Някак неочаквано мондиалът в Катар се превърна в апотеоз на футбола. Покрай световното първенство имаше много извънфутболни обстоятелства, колизии и провокации. Освен това турнирът се проведе по никое време, а и отгоре на всичко в една Тера инкогнита за най-популярния спорт, насред пустинята край Персийския залив. Дебютът на представлението също бе минорен с „маскираните“ фенове на домакините, платениь за да запълнят трибуните на откриването, запушените уста на нелепите немски национали, напрежението в иранския отбор и т.н. Да не говорим за ембаргото върху свещеното футболно питие – бирата, без което играта не би могла да мине. Но Слава Богу с течение на турнира извънфутболните обстоятелства изтекоха в канализацията, за да се стигне до незабравимата фиеста на финала.

Съдя по собствените си емоции, за да си обясня този глобален, планетарен изблик на любов и съпричастие с Лионел Меси. Не е пресилено да се каже, че 75% от популацията на Земята в паметната неделна вечер симпатизираше на Аржентина. Не заради самата държава, а заради гения на 7-кратния носител на „Златна топка“. И защо бе така? Ами тъй като хората може би с подсъзнанието си усещаха, че

Лео е носителят
на доброто

и символът на красотата, благородството, феърплея, скромността и човечността. А това са ценности, които все пак имат някакво значение, и то в навечерието на Коледа.

В крайна сметка този път справедливостта и доброто не бяха пожертвани от злата Съдба, която в много случаи си е правила жестоки шеги с видимата логика. Само няколко примера за щастливото осъзнаване на Фортуна – Аржентина повтори и потрети драмата от финала на Мондиала 1986, когато допусна изравняване от 2:0 до 2:2 срещу ФРГ. Сега направи същото в 1/4-финала с Нидерландия и битката за трофея с Франция. Но и в трите случая Марадона и сънародниците му в крайна сметка триумфираха и стигнаха до световните титли не само заради наличието на Бог Диего и неговия първи, вече равен апостол Лео, а и заради това, че в крайна сметка Съдбата се сепна и реши да не прави повече мръсни номера. И преди 36 години, и онзи ден аржентинците заслужаваха трофея просто защото бяха по-силни от своите съперници. Поиграха на ръба на пропастта, но в крайна сметка се хвърлиха в басейна с шампанско и сълзи.

В емоционален план много неща могат да бъдат казани. Но като теглим чертата най-важното е, че хората се събудиха в понеделник с вътрешна удовлетвореност и усмивка. Лео Меси получи „Оскар“ за цялостно творчество и трябва да се каже, че Мондиалът подреди някои стойности веднъж и завинаги. А именно – най-силният футболист на този век е именно Меси. Той вече е много по-напред от Кристиан Роналдо, а разбира се уговорката е, че Зидан прескочи между двата века и не бива да се смесват поколенията. Не съм привърженик и на вечните банални паралели между Пеле, Марадона, Меси. Онзи ден просто до Бог Диего се нареди като равен първият му апостол и светец Лео, какво повече…

Особено е удовлетворяващо, че онези, които преди няколко години разбиха с чукове бронзовата статуя на гения от Росарио, сега отново ще трябва да въздигат този паметник, който като нематериална духовна стойност отдавна е в сърцата на феновете на футбола. Но не само заради уникалното майсторство, божествената и космическа класа на Лео, а и заради това, че и до днес той

остана скромното момче
от школата на Барса

В спортно-технически план световното в Катар окончателно сложи кръст на системата тики-така, която едва ли отново ще се появи на бял свят, след като постигна своя апогей в интерпретацията на каталунците под ръководството на Гуардиола с Меси, Иниеста и Шави на терена. Вече е ясно, че нескончаемото и монотонно разиграване в центъра остана в историята, играе се най-вече с вертикални извеждащи подавания и дори нерядко вратарите стават съавтори на голови положения. Все повече се налага и системата 3-5-2, а натежава и ролята на тактика, психолога край тъчлинията.

И естествено основните роли са за най-бляскавите футболисти, които правят разликата. Достатъчни са имената на звездите на финала – Меси и Мбапе. На тъмнокожия французин, който на по-старите поколения напомня по някакъв начин за краля Пеле, принадлежи следващото десетилетие. Въпросът е дали той ще успее да спечели не само купи, отличия, звания и престижни класации като Меси, за което няма съмнения, а дали ще успее да достигне до сърцата на хората, така както от началото на века го прави аржентинският гений.