Хоакин ЛАБОРДЕ
Mundo Deportivo

Първо, няколко поздрава. След това поседя известно време на тревата, гледайки едновременно всичко и нищо, със сериозно изражение и мислейки в този специален момент за нещо, което само той знае. После Доналд Тръмп го поздрави и му постави сребърния медал. И тогава, след като отново слезе на терена, дойдоха сълзите и емоционалната размяна на жестове с аржентинските фенове. Защото те го боготворяха с едно изпълнено с благодарност: „Мееесиии, Мееесиии, Мееесиии“. И да, макар че само преди малко бе станала факт една напълно заслужена загуба срещу великолепния отбор на Испания, Лео също беше шампион…

Аржентина и Меси вече бяха спечелили своето световно първенство в онзи незабравим 1/2-финал срещу Англия. Колосален мач, в който албиселесте направиха обрат след епично второ полувреме – с футбол, сърце и с „Асистенцията на Бога“, която Лео сложи на главата на Лаутаро, за да отпразнуват незабравима победа.

Дотогава Аржентина и Меси се бяха специализирали в това да даряват силни емоции. И всичко това с

онзи 39-годишен

гений като знаме

Първо отбелязваше гол след гол, а след това ръководеше отбора и ситуациите с неповторима мъдрост. И всичко това с аржентински национален отбор, който оставяше душата си на терена и при тези вълнуващи реакции постепенно се изтощаваше физически. А това изхабяване, достигнало крайност срещу Англия, в крайна сметка се оказа фатално на финала.

Видяхме една уморена Аржентина, която нямаше сили да се разбунтува срещу онзи футбол на Испания, който бе наслада за окото. Видяхме Аржентина, която с напредването на минутите осъзнаваше, че й остава единствено да устоява. А в тази игра на оцеляване, много далеч от противниковата врата, най-много страдаше Меси.

Въпреки това след феноменалния удар на Феран Торес, когато вече нямаше друга възможност освен да се атакува на всяка цена, Лео намери последни сили, за да създаде някоя офанзивна авантюра, някое центриране или някой от онези коварни корнери. Колкото да изплаши Испания и да намекне, че има шанс за чудо и за дузпи… Но не. Този път не.

И да, Лео. Този път нямаше чудо. Но Меси няма за какво да се упреква. На 39 години

той се бори до края

в мач, в който нямаше футболисти, способни да направят разликата и да изумят.

„Нека мислим само за играта. Спокойствие…“, бе призивът на Меси към съотборниците си само няколко крачки преди да стъпят на тревата на „МетЛайф“. На същия този стадион преди една години Лео също загуби финал – за Копа Америка срещу Чили. А след мача заяви, че престоят му в националния отбор е приключил.

За щастие, по-късно той промени решението си. Меси продължи да дава пример, че винаги трябва да вярваш, и в крайна сметка стана капитан на най-великия национален тим на Аржентина за всички времена. Отбор, с който се идентифицира и който обедини една страна, изпълнена с разделения от всякакъв вид.

Аржентина на Меси спечели световно първенство, две издания на Копа Америка, една Финалисима и отново стана световен вицешампион. Лео не се предаде. Изправи се, продължи напред и в крайна сметка стана по-велик от Диего. Именно затова, още преди да изиграят този финал, Меси и Аржентина вече бяха победили. Сълзите на десетката не бяха сълзи на губещ. Те бяха сълзи на шампион, който е загубил финал. Дано това не е бил последният танц…