Васил КОЛЕВ

(ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА “ИСТОРИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА”)

В един късен следобед през 1983 г. Карлос Билардо започва да печели следващото световно първенство, без да подозира това. В къщата му в квартал Есеиса на аржентинската столица има гост. Диего Марадона. „Знаеш ли кой искам да бъде капитан на отбора ми?“, пита новоназначеният треньор на Аржентина. Марадона не се замисля и секунда: „Пасарела, разбира се“. „Не, искам това да си ти. Този отбор трябва да бъде твой!“, казва Билардо.

Оттогава двамата стават съмишленици, а според Хосе Луис Браун този ход на селекционера е бил ключовият. Диего иска да изтрие спомените от 1982 г., когато червен картон срещу Бразилия слага край на световното за него (минути преди и останалите му съотборници да отпаднат).

„Това решение бе знак за Диего, че първенството трябва да бъде неговото“, твърди Браун. Звездата поема тежестта и малко след пристигането в базата „Ла Исла“ преди Мондиал ‘86 събира останалите, без да присъства треньорът. „Трябва да забравим за всичко – семейства, клубове, други грижи. Мислим само за мачовете. Ще чакат и най-малката наша грешка, за да ни удавят в чаша вода“, казва Марадона на срещата, продължила над 2 часа.

Противно на очакванията, Диего няма проблеми с Пасарела за капитанската лента. Двамата дори позират заедно с по едно мексиканско сомбреро пред сп. „Ел Графико“, за да се успокоят духовете у дома. „Това бе добър знак – твърди самият Пасарела. – През 1975 г. бях с младежите на турнира в Тулон и се снимахме с някакви шапки, а после спечелихме купата. Смятах го за предзнаменование“.

По време на целия Мондиал 1986

аржентинците търсят
знаци от съдбата

и спазват ритуали, които говорят за голямо суеверие. Особено Марадона. След мач отборът отива на вечеря в ресторант „Ми Виехо“. Той е собственост на Едуардо Кремаско, който е бивш съотборник на Билардо в Естудиантес и от години живее в страната на ацтеките. „Той намираше винаги най-доброто месо, за да направи барбекю“, спомня си Диего. След първия двубой с Южна Корея Марадона е наритан и прекарва доста време с масажиста на Наполи Салваторе Кармандо, който е дошъл от Италия да се грижи за него по време на световното. Освежен, а и развеселен, Диего подема след вечерята в „Ми Виехо“ песента, която ще се превърне в традиционна до самия финал: „Ние ще станем шампиони, няма начин – ще бъдем шампиони!“. Един по един съотборниците му започват да се присъединяват, а накрая всички пеят с пълно гърло.

Срещу Италия началото е лошо – дузпа, от която съперникът повежда. Марадона обаче е непоклатим и казва на Буручага: „Прави се на луд, сякаш нищо не е станало. Да ги почваме!“ И „десетката“ изскача зад гърба на Ширея, за да наниже изравнителния гол. После се шегува в ресторанта, че

не е очаквал подобен подарък
от защитника на италианците

Мачът с България за Диего е формалност и ден по-рано той завежда останалите да ядат наденички в ресторант за бързо хранене в мола „Перисур“. Звездата дели една стая с нападателя Паскули и цялото време минава в шеги и закачки. Без нощта преди сблъсъка с Англия! Тогава двамата до късно се въртят в леглата си, без да могат да заспят. „Мисля си за всички младежи, които загинаха на Фолклендските острови. Утре ще отмъстя“, казва накрая Марадона. „И аз мисля така, Диего“, добавя „съкилийникът му“.

Отмъщението е повече от сладко. Само в рамките на няколко минути Марадона вкарва скандалния гол с ръка при опит да надскочи Шилтън. А след това бележи след „гамбета“, както наричат дрибъла през цялата защита. Марадона казва след четвъртфинала убедено, че не е играл с ръка, а ако е имало такава, то трябва да е Божията ръка. С това име остава в историята и самото попадение. Чак 20 години по-късно Диего ще признае своя грях: „Видях как Ходж опита да върне топката към Шилтън и скочих, колкото можах. Почти стигнах топката с глава, беше наполовина… Малко от ръката на Господ, малко от главата на Марадона“. И спира.

Но пък описва добре чувството след попадението: „Тръгнах с вдигат юмрук. Съдията не беше забелязал нищо нередно. Ходъл започна да му говори, но и той не бе видял. Фенуик му каза и чак тогава Ходъл взе да недоволства“.

Марадона се отправя към централната линия и признава, че е търсел с поглед своя баща дон Диего и тъста си. „После татко ми призна, че според него голът е бил с ръка. Но казал тихо на тъста ми: „Откраднахме портфейла на англичаните! Успяхме да го откраднем!“. За мен голът бе легитимен, след като съдията го призна“, убеден е Марадона.

Колкото и да звучи цинично, подобно мислене е част от аржентинския манталитет и не се приема за нещо нередно. Това обяснява и Хорхе Валдано: „В Аржентина наричаме това „вивеса“. В други страни може да е дори престъпление, но при нас няма проблем с „вивеса“, означава да си успял да минеш метър. Тогава просто се приема, че си по-хитър от останалите. Не се гордея да го кажа, но се радвах на гола на Марадона“.

Коментаторът Уго Виктор Моралес също прави „вивеса“ за зрителите. „Постъпих много непрофесионално в онзи момент – спомня си той – Бях сигурен, че е с ръка, но изкрещях, че когато е срещу Англия, можем да използваме и ръце“.