Васил КОЛЕВ

(ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА “ИСТОРИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА”)

Хронологията на една от най-големите конспирации в историята на световните първенства става известна доста бързо. Това обаче не може да спре лавината от спекулации, свързани с темата, която набира сила още в първите минути след загубата на Бразилия с 0:3 от Франция на финала през 1998-а.

Роналдо пристига на мондиала като носител на „Златната топка” и с 34 гола в дебютния си сезон за Интер. Той е един от героите в триумфа за Купата на УЕФА (3:0 срещу Лацио). 4 гола и 3 асистенции пък отиват на сметката му по пътя на селесао към финала на световното. Последното попадение е срещу Холандия на полуфинала, а към сметката не влиза и първата дузпа, която вкарва на оранжевите. Но въпреки това всеобщото мнение е, че най-добрият футболист в света може да даде много повече и се очаква това да се случи точно в

решителния мач за титлата

срещу домакините. „Това със сигурност го изнервяше. Той беше и много самотен. Говореше по телефона с родителите си и само с тях можеше да сподели какво го тормози. Ако бях негов баща, не зная какво щях да правя“, признава по-късно наставникът Марио Загало.

След като обядва в деня на финала с Франция, Роналдо се оттегля за кратка почивка заедно с останалите играчи. „Помня, че отидох в стаята и заспах. И дотам – разказва Феномена. – Когато се събудих, около мен бяха съотборниците ми и говореха нещо. Там беше и доктор Лидио Толедо. Не искаха да ми кажат какво се случва. Помолих ги да отидат някъде другаде, за да мога да поспя“.

Това, което не помни Роналдо, е цялата драма. Според неговия съсед в стаята Роберто Карлос нападателят е бил много нервен и е плакал. След това станал блед и започнал да се поти. В един момент получава конвулсии и припада. Тогава Карлос започва да вика за помощ. Първите, които пристигат, са Бебето и Едмундо. След това идва и лекарският екип. След като се събужда, Роналдо отива за неврологични изследвания в парижка клиника. Резултатите показват, че е напълно здрав и няма причини за тревога. По пътя към болницата Лидио Толедо му е дал успокоителни.

По същото време Загало вече провежда разбора за мача. Той обявява състава и в него вместо Роналдо присъства друг от нападателите – Едмундо, който трябва да си партнира с Бебето. Селекционерът надъхва своите с думите, че през 1962 г. са стигнали до титлата дори без контузения Пеле. Междувременно Феномена се завръща в хотела, който е средновековен замък. „Леонардо ме помоли да отидем да се разходим в градината. Там ми обясни всичко и ми съобщи, че няма да играя“, разказва звездата.

Управителят на замъка Пол Шевалие пък е този, който месец след финала ще даде едни от първите „вътрешни детайли“ за инцидента. „Разбрах, че нещо се случва, когато се чуха викове и хора от бразилския тим тичаха във всички посоки. Чуваше се само „мъртъв е, той е мъртъв!“. Почувствах се ужасно, а скоро разбрах, че става дума за Роналдо”, казва Шевалие.

Според него отборът е

загубил титлата още
преди тръгването

за „Стад дьо Франс“ в 18:30 часа. Обикновено селесао се качва в автобуса с песни и самба, докато този път наоколо царяло гробно мълчание. „Бях сигурен, че нямат шанс, когато видях как реагират“, добавя управителят.

Роберто Карлос после ще го потвърди: „Улових се, че не мисля за нищо друго освен за Роналдо. И то чисто като приятел, а не като важен играч за отбора – споделя крайният защитник. – Със сигурност случката ни костваше титлата. До онзи момент дори не ни е минавало през акъла, че можем да загубим Петата“.

Въпреки инцидента обаче Феномена е готов да излезе на терена и отива при Загало още с пристигането на стадиона. „Показах му резултатите от изследванията. Казах, че докторът е окей да играя. Не му оставих никаква възможност за друго решение“, признава Роналдо. Журналистите в пресцентъра междувременно са получили съставите и в тях пише името на Едмундо.

Бразилците не излизат за традиционната загрявка и това още повече засилва спекулациите. Твърди се, че в съблекалнята отборът се е изпокарал. Играчите са били разделени на две групи. Едната начело с Дунга е била „за” Роналдо да играе. Другата, водена от Леонардо, се е противопоставила категорично. Помощник-треньорът Зико обаче е единственият, който публично се изказва срещу решението на Загало да пусне Роналдо. „Дори и да говорим за най-добрия в света, не бива да играе при подобни обстоятелства – твърди той. – Роналдо беше сънлив и с бавни реакции. Докторите не биваше да позволяват това.“

Самият Загало е доста нервен, когато го питат след мача за участието на най-добрия му футболист. „Играл е, защото е играл. Опитвам да държа разговора на високо ниво, а вие го принизявате“, тросва се той пред журналистите.

Конспиративна теория гласи

че доктор Толедо е прикрил информация, свързана с психическото здраве на Феномена. Оказва се, че в седмицата преди финала той е бил много изнервен и дори е счупил велосипед, като го е хвърлил с всички сили срещу стена. Твърди се още, че при припадъка Толедо е влязъл в стаята и се е разплакал от това, което е видял. „Истина е – признава лекарят. – Можех да дам медикаменти, но се притеснявах от допинг контрола“. Бразилски журналист години по-късно ще вметне още един детайл. Той смята, че Роналдо е имал алергична реакция след инжекция в коляното. За Роберто Карлос става дума за епилептичен припадък. „Споменах го само веднъж на докторите, но не ми обърнаха внимание и си замълчах – разкрива той. – Лидио Толедо обаче рано или късно ще трябва да каже какво се е случило”.

Но пък тази версия засилва още по-голяма конспирация. Телевизия „Глобо“ твърди, че Бразилия е продала световната титла на ФИФА за 23 милиона долара. Целта е била да се угоди на новоизбрания президент Сеп Блатер, който на свой ред е искал чрез мондиала французите да преодолеят своите социални различия. ФИФА пък е обещала златото на Бразилия или по-скоро лек път до него през 2002 г., както и домакинство през следващото десетилетие. От днешна гледна точка това съвпадение на събитията изглежда нагласено, но репортажът на „Глобо“ е далеч преди всичко да се случи.

Търсенето на истината започва веднага след прибирането на отбора в Рио. Роналдо се спира пред чакащите журналисти и ги пита: „Какъв живот е това? Моля ви, не ме преследвайте повече. Искам мир и спокойствие. Само Господ знае какво предизвика тази болест. Сега съм добре“.