Дългоочакваното световното първенство започва по същински начин за САЩ с двубой срещу Парагвай в Лос Анджелис, а още първото препятствие пред домакините обещава сериозно изпитание. От едната страна е отбор, който за четвърти пореден път мечтае да излезе от групите на Мондиал, а от другата – южноамерикански тим, който се завръща на най-голямата сцена след 16 години отсъствие.

Американците влизат в турнира с добре познатото самочувствие на домакин и с надеждата, че могат да повторят поне представянето си от 1994 година, когато достигнаха до осминафиналите на собствена земя. Оттогава насам САЩ се утвърдиха като редовен участник във фазата на елиминациите, преминавайки групите на световните първенства през 2010, 2014 и 2022 година.

Статистиката също е обнадеждаваща за отбора на Маурисио Почетино. Американците не са губили първия си мач в груповата фаза на Световно първенство от 2010 година насам и ще се надяват традицията да продължи и сега.

Подготовката за турнира обаче не бе напълно безоблачна. През 2026 година САЩ загубиха три от първите си четири срещи, макар че всички поражения дойдоха срещу съперници, които са по-високо ранкирани в световната ранглиста. Това остави известни въпросителни около готовността на тима за големия форум.

Почетино обаче разполага със състав, в който има достатъчно качество и международен опит. Голямата надежда отново е свързана с Кристиан Пулишич. Звездата на американския футбол участва във всичките три попадения на САЩ на Мондиал 2022, а миналия месец имаше основна роля и при победата над Сенегал.

Притесненията за домакините са свързани най-вече със здравословното състояние на Крис Ричардс, Тайлър Адамс и Антони Робинсън, чието участие остава под въпрос до последния момент.

Парагвай пристига в Съединените щати с далеч по-малко медиен шум около себе си, но с достатъчно основания да вярва в силно представяне. Тимът се класира за Световното първенство след впечатляваща квалификационна кампания в зона КОНМЕБОЛ, завършвайки наравно по точки с Колумбия, Уругвай и Бразилия.

Най-голямото оръжие на селекцията на Густаво Алфаро бе защитата. Парагвай допусна едно от най-ниските количества голове в южноамериканските квалификации и изгради репутация на изключително труден за преодоляване съперник.

Проблемът бе в другата половина на терена. Парагвайците реализираха средно под един гол на мач по време на квалификациите и завършиха с една от най-слабите нападателни статистики сред всички отбори, достигнали до Мондиал 2026.

Въпреки това формата им непосредствено преди турнира е впечатляваща. Отборът спечели три от последните си четири срещи, а една от най-убедителните победи дойде срещу Никарагуа с 4:0. В този двубой отново изпъкна Мигел Алмирон, който остава водещата фигура в състава и човекът, от когото се очаква да създава най-много опасности в предни позиции. Голямото притеснение е контузията на младата звезда Хулио Енсисо, който напусна принудително гореспоменатата проверка и все още не се знае дали ще бъде готов за битката с „янките“.

Любопитното е, че Парагвай традиционно започва трудно участията си на световни първенства. Южноамериканците имат само една победа в последните си осем откриващи мача на Мондиал и ще се опитат да подобрят тази статистика срещу домакините.

Историята на преките двубои също дава леко предимство на американците. САЩ спечелиха последните три срещи между двата отбора, като и трите успеха бяха постигнати само с един гол разлика. Последният им сблъсък на Световно първенство датира още от 1930 година, когато американците записват убедителна победа с 3:0.

Всичко подсказва, че и този път разликите ще бъдат минимални. САЩ разполагат с домакинското предимство и по-голяма индивидуална класа в атака, но Парагвай изглежда достатъчно организиран, за да превърне вечерта в сериозно изпитание за отбора на Почетино.