Станимир Стоилов бе гост в „Код Спорт подкаст“. В него бившият треньор на Левски и настоящ на Гьозтепе разкри защо си тръгна от „Герена“ и кога би се върнал отново.

Мъри, какво завари в Гьозтепе?

– Имах някаква предварителна информация. Получих и сериозна презентация на клуба от „Спорт Републик“ (б.р. – тази компания проявяваше интерес и към Левски). Бях наясно за базата, стадиона, публиката – изобщо за всичко, за което трябва да знае един треньор. След разговорите, които проведох със спортния директор, за мен бе странно да приема да водя отбор от Първа лига (б.р. – второто ниво в турския футбол), но като видях условията и амбициите, смятам, че това бе правилен избор. Общо взето, за първи път ми се случва да няма нещо, от което да се оплаквам, и да нямаш извинение. Отборът не е на нивото, на което искат да е всички. Но ако е на него, нямаше да ни поканят. Проблемът сега е да развием отбора и да направим така, че да отговаря на амбициите на собствениците и на клуба – това е исторически тим за Турция, пети-шести по привърженици. Това е и първият местен тим, играл полуфинал в евротурнирите.

Коя раздяла с Левски бе по-болезнена – първата при Тодор Батков, или сега – при собственик Наско Сираков?

– Вече мина горе-долу година от тези неща, поотшумяха. И двете раздели за мен бяха еднакво тежки. От това, че оставях готови отбори да се доразвият сами. Периодите бяха коренно различни – единият след огромни успехи и финансови печалби. А другият, след като за 1 година и 2-3 месеца от фалирал спортно-технически, финансово и морално тим, направихме отбор на много високо ниво – изчистиха се лицензионните задължения, а игрово

изравнихме

най-добрия –

Лудогорец

като надминахме ЦСКА. Но първата бе принудителна, а другата основно по мое желание.

През последните 6 месеца Левски продаде футболисти, които бяха привлечени от теб – Сундберг, Роналдо, Велтон, Петрис. Защо сякаш не бе оценено, че са твои футболисти…

– Това ще се оцени. И при първия престой имаше нападки срещу някои – Жоазиньо не ставал за нищо, а след това бе продаден. И сега е същото. Истината понякога я покриваш, но тя побеждава. Надписите на филмите излизат накрая. Нямам никакви притеснения. За мен футболът винаги е бил бизнес. В Левски винаги съм работил така, че клубът да има бъдеще и да се издържа финансово. Всичко беше програмирано в спортно-технически план – титулярни играчи, подготвени техни заместници, кои трябва да се продадат, кога и на какви цени. За мен е ясно, че клуб като Левски не може да съществува с такива огромни задължения, и трябва да ги изчисти – първо лицензионните, а след това към държавата. Затова и бях съгласен миналата година през януари на Краев и Кордоба, които щяха да минат безболезнено, но главницата към НАП щеше да замине (б.р. – да бъде покрита) и Левски щеше да е чист. Годна по-късно се стига до същото нещо, без значение как се казват футболистите. Всички играчи, които бяха в отбора, имат огромна цена. Там има футболисти, които са създадени от нищото, от пепелта.

Прочете ли заглавия „Лошият“ Стоилов спасява финансово Левски?

– За мен няма нищо изненадващо, дори и да е за лошо. Аз съм работил така в клуба, че да може да се издържа. Влизал съм в конфликти даже и с левскари. Ако е в нормалния живот, ще им се извиня. Но когато е ставало дума за доброто и истината на Левски, не съм не съм го правил. Сега съжалявам за тези скандали, но са били, за да може клубът да съществува и има бъдеще. Да има какво да продаваш, като бръкнеш в хладилника, да има какво да вземеш, както се казва. В Левски сега има да се празни и още 1 или 2 години не могат да го изпразнят. Но вече става важно и какво ще зареждаш. Футболният бизнес е прост – взимаш, обучаваш, показваш, развиваш и постигаш резултати. Защото без игра на терена, нищо положително не можеш да очакваш. И това за втория ми отбор. За първия – имаше моменти, в които ми идваше да стана прав и да започна да му ръкопляскам. А този бе започнал да трупа – доминираше над ЦСКА, та дори и Лудогорец. Да, резултатите понякога се късаха, но когато обучаваш някого, е така. Но емоциите бяха на стадиона, хората виждаха как се играе.

Претенции за цялата власт или за това кой колко работи, разрушиха тандема с Наско Сираков?

– Не. Аз винаги съм имал власт. Но то нямаше нищо. Те ти дават на средата на едно нищо да правиш нещо. Нямаше отбор, нямаше и пари. Да, имаше гарантирани заплати, които бяха смешни в сравнение с всички отбори в А група. И трябваше да направя нещо. Какви претенции за власт? Халал… Всички се пробваха… Аз 13 години бягах от многото пари в Левски, обещанията, бащиците, бащини завети. И дойдох, когато клубът бе фалирал в трите направления. Каква власт да искат? Нали всичките

бяха там преди мен,

защо не оправиха нещата

Съобразявах се само с това, което бе нужно на Левски. Правеше се това, което трябваше да се случи. А аз преди това бягах от комфортно богат Левски, предлагаха ми огромни заплати, баснословни за българската действителност. И дойдох, когато бяхме във фалит. Направих го, защото хората бяха отчаяни, а всички се бяха изпробвали да го спасяват и издигат до небесата. Заварих нищо, даже нямаше и отбор. Сега, като си тръгнах, поне оставих такъв. Започнахме да работим от първия до последния ден. Винаги съм бягал… И затова избягах и сега. Избягах заради скрити управляващи и спуснати управленци! Това е истината! Така бягах 13 години и от спуснати бащици, а и сега! Не смятах, че ще е честно към Левски и всички хора.

Студената война в Левски е факт и това никой не може да го отрече. Има ли изход от враждебната ситуация?

– Откакто съм напуснал, не съм участвал под никаква форма в топли, студени или каквито и да е войни. Исках да си живея спокойно, така както го правих 13 години. Преди всички спрягаха моето име и съм сигурен, че и сегашните ръководители го правят като на някакъв участник в нещо. Член съм на „Левски на левскарите“, така смятах, че е правилно. И смятам, че това е и бъдещето на всеки клуб. Мисля, че Левски може да тръгне, ако се казва по-често истината и всичко бъде открито. Благодаря от скрити и спуснати управляващи.

Днес сякаш не ти се връща на „Герена“. Не се ли виждаш в обозримо бъдеще като част от някоя нова синя приказка?

– Левски е моят отбор. По начина, по който се управлява,

няма да се върна

– това е ясно

А и никой не ме е канил да се връщам. Нямам такива намерения, имам си свой път. Мога да гледам мачове на Левски, умишлено не ходех, за да не се създава излишно напрежение, защото прекалено много уважавам клуба. Но по този начин, по който се управлява – няма шанс. Предстоят нови 13 години бягане от отговорност.

Пишеше, че си предал клуба, защото си напуснал преди мача с ЦСКА…

– Този отбор можеше да играе с вързани очи срещу ЦСКА. Изпуснахме дузпа в 90-ата минута, можехме да спечелим двубоя. Предния път ме уволниха преди среща с ЦСКА. Мен да не ме е било страх? Та аз имам толкова мачове срещу ЦСКА. Върнах Левски на картата за тези срещи.

ЦСКА не можеха

да отправят удар

срещу нас, това беше истината. Клубът бе излекуван от този синдром. От кой да ме е страх, от този съперник ли да се плаша? Аз казах защо си тръгнах – имам си принципи. Започнаха да се случват неща зад гърба ми, които не ми харесваха.

Имаш ли времето и амбицията да станеш първият успял наш треньор в чужбина?

– Нямам в главата си идеята да бъда първият. Но имам амбиция за топпървенство. Ако успеем да влезем в Суперлигата – турското първенство е в Топ 6 на Европа и ще бъде огромна предпоставка за мен да се опитам да докажа нещо. Най-малкото, ако успея с работата си тук да отворя вратата за мои колеги, както се случи в Казахстан.

Предстои ли да излезе книга за Станимир Стоилов? Ако има такава, е ясно, че авторът ще е нашият приятел Жаклин Михайлов…

• Книга обикновено се пише за спортния живот, който си минал, не толкова за личния. А при мен всичко е открито като книга. Всичко съм си казвал и не съм спестявал никога нищо. Няма какво ново да кажа. Но ако събере някой от изказванията, които съм правил, е като книга.