Преди 60 лета във футболната „Ла Скала” на Милано Митата вкара първия от незабравимите голове на България

Любомир СЕРАФИМОВ

Снимка в черно и бяло – свидетелство за цветен миг от миналото ни. 16 декември 1961 г., Милано. Легнал на разкаляния терен на „Сан Сиро”, стражът на французите Пиер Бернар безпомощно гледа топката, спряла се зад голлинията му, а до нея се въргалят вратарските му ръкавици. Някъде в далечината зад гърба му се прегръщат футболисти с бели фланелки.

Звучи последният съдийски сигнал и България става 16-ият участник на световните финали в Чили. След това може да имаме флорентинска епопея, чудото на „Парк де Пренс” и после лудото американско лято, но първият път е винаги специален и неповторим. Някак символично на трибуните сред морето от френски привърженици се радва един от творците на българското оперно чудо – Николай Гяуров, прочутият бас на миланската „Ла Скала”. А онези 11 в бяло се издигат на висотата на безсмъртното му изкуство.

Има голове и голове. Незначителни, които забравяш начаса. И други – жалони на времето, за които ще се говори и след столетия. Може би първият,

гравиран със златни букви

в гранитния паметник на българския футбол, е дело на 20-годишен младеж на име Димитър Якимов и е отбелязан точно преди 60 лета. Той праща България в друга орбита – на най-големите нации в света на великата игра. Ако разтворите френските статистически годишници, такъв гол… просто няма, има автогол на капитана на петлите Андре Льорон. Обикновена заблуда или съзнателна грешка, няма никакво значение. Месеци по-късно подобно нещо се случва в Чили, където небрежен рефер ще отнеме първия ни гол на световно от истинския му автор Георги Аспарухов, за да го припише на Георги Соколов, и това недоглеждане още присъства като факт в аналите на ФИФА.

Основания за френските твърдения дава лекият рикошет в бранителя, променил незначително траекторията на топката, която влетява в мрежата зад Бернар. Вълшебното докосване на Митата идва непосредствено след началото на второто полувреме на баража за последното вакантно място на световното, което оспорваме с петлите. Якимов е намерен непокрит пред наказателното поле на съперниците с отличен пас на друг младок – Петър Величков, който две години по-рано е капитан на юношеския ни национален тим, вдигнал европейската титла.

Алкохолът е погубил мнозина големи таланти. Такава е тъжната история и на Пешко, надарен свише с невероятни футболни умения. Заради чашката халфът на Славия свършва с кариерата си едва 27-годишен, а около смъртта му в началото на 90-те години също витаят мрачни легенди – намират го на улицата след здрав запой, според някои пребит жестоко. Онзи знаменит двубой в Милано е неговият звезден миг във футбола, който никой никога не би могъл да му отнеме или да омаловажи. Получил треньорската задача да подкрепя всяка българска атака, Величков се раздава като за последно, в края прасците му се схващат и той дори не може да отиде да се поздрави с вратаря Георги Найденов за чутовния успех и рухва безсилен на игрището.

Мачът остава като специален за капитана ни Иван Колев, който в часовете преди двубоя се проявява като истински ясновидец с категоричната си прогноза пред отбора: „Ще бием с 1:0!”. За 31-годишната ни

звезда от световен калибър

това е 58-ият двубой с националната фланелка, с което Ването изпреварва дотогавашния рекордьор по мачове за А отбора Манол Манолов-Симолията, който отстъпва мястото си сред титулярите принудително и до края на живота си таи обида, че му е било попречено световното в Чили през 1962 г. да стане апотеозът в славната му кариера. Бранителят на ЦСКА обаче се превръща в необходимото жертвоприношение за нахлуването на новата млада вълна, която залива представителния ни тим – на сцената излиза Добромир Жечев-Бобата, а в навечерието на първенството на планетата в южноамериканската държава започва ерата „Гунди” в националния отбор, към него непременно трябва да прибавим и тогавашния му съотборник в пловдивския Ботев Динко Дерменджиев-Чико.

Един от героите в Милано – Васил Методиев-Шпайдела, още в автобуса на път към стадиона разсмива съотборниците си с лафа „На „Сан Сиро” ще гледаме на французите сеиро”. Железният бек има нещастието впоследствие да се контузи и да пропусне световното в Чили. Като треньор обаче му предстои да напише нови славни страници в книгата на българския футбол начело на Локо Сф и Левски.