Защитникът минава и през България преди кариерата му да залезе 

Калин Караиванов, corner.dir.bg

Годината е 1937-а, гражданската война в Испания е в разгара си – социалистическият север воюва ожесточено с настъпващите от юг националисти на Франко. Хиляди испански младежи са евакуирани от родителите си, за да не бъдат избити.

Един от тях е 15-годишният тогава Агустин Гомес Пагола, който по заръка на баща си социалист става едно от 1489-те баски деца, качени на спасителния кораб към СССР. И така започва една от най-невероятните истории в света на футбола.

Само няколко дни по-късно корабът пристига в украинското пристанище Одеса, където са настанени в Испанския младежки дом. За това място бежанците си спомнят с умиление – игри, футбол, мир и съветско образование.

Но през 1941 г. те са принудени отново бързо да бягат заради операция “Барбароса” – нацистите окупират Украйна в търсене на земеделска земя и децата са разпределени в различни градове. Гомес Пагола е изпратен в Москва заедно с приятеля си Руперто Сагасти, който години по-късно става звезда на Спартак.

Току-що навършил 18 години, той започва работа във фабрика. Пагола е добър футболист и защитава цветовете на “Красная роза” до 1944 г. Прогресът и адаптацията му към съветското общество са перфектни. До 1946 г. е част от елитния Криля Советов, където има възможност да играе най-високото местно ниво и благодарение на уменията си като защитник подписва договор с един от водещите столични клубове – Торпедо Москва, през сезон 1947-48 г.

Става капитан на отбора-емблема на автомобилната индустрия, изиграва 183 мача и печели Купата на СССР през 1949 и 1952 г., завоюва бронзов медал в първенството през 1953 г. и е избран в тима за Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г. Там не изиграва нито една минута от трите мача, но въпреки това получава титлата “Заслужил майстор на спорта”, както е посочено в некролога му.

През 1951 г. Торпедо го дава под наем на Шахтьор (Донецк), за да подсили тима за турне в България и Румъния.

Смятан за звезда на съветския футбол и обявен за най-добър играч на сезона през 1952 г., той постепенно започва да се занимава с политически дела. Верен докрай на всички комунистически постулати, Пагола е приет от политическата върхушка като разменна монета за разпространение на комунизма в други страни.

НКВД (по-късно КГБ) го вербува, обучава го и му възлага няколко мисии, за да провери надеждността му. След Втората световна война, когато в Източна Европа пада Желязната завеса, с помощта на други агенти Гомес Пагола е изпратен под фалшива самоличност във Венецуела и други южноамерикански страни, за да организира и подкрепя комунистически партии.

Новата шпионска работа означава, че пропуска футболния сезон през 1954 г., но абсолютната отдаденост на съветската идеология надделява над футбола. Стават известни и някои негови пътувания до Испания, за да “подготви почвата” за постоянен престой в родината си.

През 1956 г., на 34-годишна възраст се възползва от амнистията, обявена от режима на Франко. Тя позволява на служилите на вражеска страна да се завърнат, а Гомес се прибира в Испания с намерението да подпише договор с Реал (Мадрид).

Правителството на Франко обаче веднага му налага вето: Би било немислимо играч, индоктриниран от Съветския съюз, който не крие комунистическото си минало, да носи белия екип. По-късно е предложен на Атлетико (Мадрид) и Реал Сосиедад.

Той дори изиграва приятелски мач за “дюшекчиите”, но не е във форма и е изхвърлен. Така Пагола окачва обувките си, завръща се в Страната на баските и тренира Реал Унион и Толоса, като същевременно работи в компания за електромотори.

И тук започва драмата. Тайно дърпа конците на Баската комунистическа партия и през 1961 г., след като се установява в Сан Себастиан, е арестуван, измъчван и изпратен в затвора “Карабанчел”. И сякаш изчезва, никой не знае какво се случва с него – нещо нормално за политическите противници на Франко по това време.