Желю СТАНКОВ

Някой замислял ли се каква всъщност е идеята на съществуване на българския национален футболен отбор? Ако си припомним само последния месец, се объркваме и не ни става ясно нищо. Според последния редовен селекционер Ясен Петров идеята беше да играем футбол. Това така и не стана. Националния отбор практикува нещо, различно от футбола и това е категоричната оценка на публиката.

После временният или нека го наречем служебен селекционер постави конкретна цел: Да бием Гибралтар. Не стана. От тук насетне Гонзо ако ще да ни класира на някакво първенство и там да бъдем хита на хитовете, в първия ред на визитката му в джоба на националния анцуг ще пише, че не е бил Гибралтар.

От тук насетне, ако има някаква идея, тя е да играем така, че да не ни чакат с яйца и домати на летището. Но това са отживелици, а сега тези стоки от първа необходимост са скъпи. Сега яйцата са виртуални, а канонадата е в социалните мрежи.

Добре де, а не може ли националният отбор да играе поне за удоволствие на публиката, както е навсякъде?! Сега на стадиона са само кибици и клюкари, да видят Боби на мач ли е, в какво състояние е, или да видят дали Николета Лозанова е решила да гледа на живо Николай Михайлов. Изглежда вече няма такива българкски запалянковци, които ще си купят билети, за да се наслаждават на играта. В Грузия на стадиона срещу нашите имаше 50 хиляди зрители, при 2 пъти по-малко население от България. Тоест, реципрочно ние трябва да пълним 100-хиляден стадион на мач на националния с Грузия. А ако играем срещу по-сериозен отбор, трябва да има черна борса за билети.

Обаче българските запалянковци не ходят на мач на националния отбор, не защото не играем добре (грузинците пък да не би да рисуват като бразилци?!), а защото шефовете на БФС и хората по веригата надолу са изгубили представа за време и пространство, за морал и за достойнство. Как да си преобърнеш нагласата към този адски слаб национален отбор, кокато временния селекционер е доволен от хикса в Грузия. Един от лидерите Антон Недялков се оправдава – ама много от момчетата не играят, половината дойдоха контузени. И се оказва, че за последния пакет от мачове Ясен Петров явно е пращал повиквателните на лотариен принцип. И когато се явят на сбора, той тогава научава, че има доста контузени, пък други не са във форма, защото са резерви в клубовете си. Всичко това не създава, а затвърждава впечатлението, че национален селекционер е институция, тотално загубила от блясъка и тежестта си. Преди няколко дни Петър Хубчев потвърди, че има натиск, или намеса, или микс от двете спрямо работата на треньора на националния отбор. И ако това се говори окрито за мъжкия тим, представяме си какво е надолу при младежи и юноши. То не стига, че нямаме качество, но и от малкото, което излиза, явно не се селектира най-доброто. Това, разбира се, не е преоткриване на топлата вода, сега само ни го припомнят хора от кухнята. И докато я караме така, няма кой да си купи билет за мач на националния отбор. Тези от БФС си мислят, че така наречената опозиция споменава някакви злепоставящи ръководството небивалици, но какво има да си отмъщава примерно Ивелин Попов, че си прави тънки бъзици с Йордан Лечков в социалните мрежи. Много е грозно футболни легенда да свалят нивото с размяна на махленски обиди през медиите, но е факт, че никой от тях не е играл с екипа на национални на почти празен стадион. Но тази част легенди, която в момента е начело на БФС, докара националния отбор до там, че да стане обект на тотална апатия.