Най-важното е, че Левски стана шампион! Най-важното е, че 17 години прокоба свършиха и сините отново са на футболния връх в България. Най-важното е, че радостта и щастието след последния съдийски сигнал заличиха всички предишни болки и страдания. Най-важното е, че левскарите са обединени в еуфорията, защото няма нищо по-значимо от общото празнуване на шампионската титла. Най-важното е, че Левски намери в лицето на Хулио Веласкес треньор, който може да ги направи шампиони. Най-важното е, че и на него самият му се случи нещо, за което никога не е и мечтал. Най-важното е, че Дон Хулио научи футболистите си да играят с характер и самочувствие. Най-важното е, че им внуши, че са достойни да станат шампиони. Най-важното е, че през сезона всички ги играчи в синьо се надпреварваха да размахват диригентската палка, шампионския гол дори го вкара Дуганджич. Най-важното е, че Наско Сираков е в правото да се гордее, че е изпълнил мисията си. Най-важното е, че е затворил устите на всичките си критици. Най-важното е, че Левски има бъдеще, което започва още от лятото с участие в квалификациите на Шампионска лига. Най-важното е, че има вероятност Левски да участва за втори път в своята история в групова фаза на Шампионска лига. Най-важното е, че от самото участие в клуба ще влезе колосална сума в размер на около 10 милиона евро. Най-важното в същата връзка е, че Левски влезе в обувките на Лудогорец и отсега нататък европейските пари няма да пътуват до Разград, а ще остават в София. Най-важното е, че пред Левски се открива перспективата да бъде 14 години поред шампион на България.

Всъщност най-важното е, че стотици хиляди деца, девойки и младежи видяха своя любим отбор за пръв път шампион. На мен ми се случи, когато бях на 7 години, сега сред дебютантите сигурно има такива, които също вече имат свои деца. Най-важното е, че левскарите на 2 май бяха щастливи, а техните съперници нещастни, без от това да произлизат някакви фатални последици. Сигурно има още десетки важни неща, но пиша на прима виста веднага след шампионската победа и смятам, че стигат и толкова аргументи и факти. За останалите важни неща ще пиша тепърва, най-важното за Левски едва сега започва.

Маловажно е, че Левски не спечели нито един от четирите си мача с Лудогорец и дори не отбеляза гол. Маловажно е, че Левски победи ЦСКА чак от трети път и то когато червените излязоха с резервите си. Маловажно е, че повечето отбори в първенството откраднаха точки от Лудогорец и ЦСКА, а не взеха почти нищо от Левски. Маловажно е, че Левски спечели доста двубои след доста спорни съдийски отсъждания, винаги в една посока. Маловажно е, че в деня на мача благодетелят на ЦСКА 1948 Цветомир Найденов сбърка като написа преди мача с Левски, че съдията на ВАР Мартин Великов от Варна е неутрален. Маловажно е, че му липсва информация точно за Мартин Великов от Варна. Напълно маловажно е, че Левски стана шампион благодарение на разпада на Лудогорец, който може да го няма догодина в сегашния му вид. Маловажно е, че ЦСКА се самоубиха още в началото на кампанията с назначаването на Керкез. Маловажно е, че политическата ситуация много се промени, задухаха други ветрове и в БФС се отърсиха от опеката на хегемонията. Маловажно е, че през целия сезон на Лудогорец се свири долу-горе както на Берое Стара Загора.

Накрая обаче остава за историята – Левски шампион на България за 2026 г. 25 футболисти и няколко треньора си записаха имената със златни букви в синята история и имат вечно място в музея на славата. Синя България не заспа до ранни неделни зори, защото щастието да станеш шампион не може да се замени с нищо останало.