90-те години бяха уникален период за спортната журналистика, който уви – никога няма да се върне, отчита юбилярят

Явор ПИРГОВ

За някои е Патриархът на българската спортна журналистика, а за други просто Учителят. Обичан или мразен, той не е оставил равнодушен нито един свой читател, а статиите му винаги са въздействали по особен начин. Жаклин Михайлов! Той е институция, неподвластна на времето, която играе ролята на коректив вече 40 години.

Би било излишно да опитваме да изброим всичките му постижения в професията. А може би и невъзможно, защото перото му е пронизвало с кинжална точност или възхвалявало и вдъхновявало хиляди пъти. Най-важното е, че то винаги е било всекиму според заслугите. До болка откровен, отлично познаващ материята, дълбок и прецизен в анализите си, той е бил и продължава да бъде еталон за стил и обективност. Известен със страстта си към Левски, той неведнъж е карал армейците да го цитират с думите: “Видя ли какво е написал Жаклин”…

Днес Жаклин Михайлов навършва 60 години. Идеалният момент да запознаем читателите с неговата личност, възгледите му за живота, а и да го накараме да разкаже за моменти, които са оставили трайна следа в съзнанието му. Именно поради тази причина един от многото ученици потърси за интервю своя учител.

Г-н Михайлов, по стечение на обстоятелствата в един и същ момент отбелязвате две годишнини – 60-годишен юбилей и 40 години, откакто е публикуван първият ви материал… Кое е по-ценното за вас и можете ли да ни върнете към онзи миг, когато видяхте за първи път името си във вестника. Кой беше той и помните ли каква бе статията?

–           Ще започна малко тромаво, с уточнение и обяснение. Безспорен факт, който не мога да променя, е, че ставам на 60, но се чувствам на 30! Първата ми статия бе отпечатана през символната 1984-та, но беше преди октомври, така че това за 40-те години е вярно. Но имам новина и тя е за трети юбилей. През лятото на 1973 година си купих абсолютно сам

първия брой на

вестник „Старт“

за 25 стотинки лични средства и в онзи момент съдбата ми вече е била предначертана. Така че имаме 60, 50 и 40 години от важни събития в моя живот. За темата на първата ми публикувана статия нямам точен спомен, но първият отбор от „Старт“ бе Фола Люксембург. А снимката от поредицата „За вашия албум“ беше публикувана, защото този отбор бе съперник на Берое за Купата на УЕФА. Мога обаче да разкажа нещо любопитно. По онова време бе възможно да ти поръчат текст, ти да го напишеш и предадеш в редакцията и той никога да не види бял свят. Точно това се случи с мое интервю и очерк за Николай Илиев. Треперещ от вълнение отидох на „Герена“, Ники благоволи да ми обърне внимание, написах чинно статията за вестника, публикацията се забави 7-8 месеца и него го наказаха след злополучния финал за купата Левски – ЦСКА през 1985. А моето наказание бе, че статията не видя бял свят. Всъщност видя, но една година по-късно, или 20 месеца след като я написах!

Защо избрахте журналистиката, какво ви вдъхнови и някога през тези 40 години съжалявахте ли за това?

–           Мисля, че дадох най-краткия отговор на този въпрос – вестник „Старт“. Продължих да си го купувам, редейки се на огромна опашка всяка сряда след училище в Елхово. Продължих да го купувам в пети клас, когато дойдох в София и заедно с него започнах да събирам чешкия „Стадион“ и словашкия „Старт“, но тях ги четях, без много да ги разбирам. Но журналистиката в българския „Старт“

стана моя

вечен еталон

И от „благодарност“ приех поканата на Георги Атанасов, който ме привлече в неговия проект „Меридиан Спринт“ през пролетта на 1990 година. Но какво да се прави, от „Старт“ така и никога не получих покана. За собственик съм получавал покана през 1997, но за журналист никога. Съжаление не изпитвам, защото си давам реална сметка, че за друго освен за спортен журналист не ставам. Така че, ако не бях превърнал хобито в професия, щях да бъда един ужасен, недоволен от живота маргинал.

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ ЧЕТЕТЕ В БРОЯ НА “ТЕМА СПОРТ” В СЪБОТА!