Филип ДРУМЧЕВ/Sportal.bg

През 1968 г. България записва най-голямата си победа във футбола. “Лъвовете” громят с 10:0 никому неизвестния състав на Гана в проверка преди началото на Олимпийските игри в Мексико Сити. За десетилетия напред това остава най-изразителният успех на нашите. Любопитно е, че българите не си дават много зор срещу африканците.

С четири гола във вратата на Гана се отчита легендарният реализатор на Локомотив (Пловдив) Георги Василев. Освен него мрежата опъват още Петър Жеков (2), Аспарух Никодимов, Евгени Янчовски, Михаил Гьонин и Атанас Михайлов. Начело на олимпийския отбор е Георги Берков. По фланга действа Цветан Веселинов. В хода на мача на мястото на Меци влиза Гочо Василев. В средата на терена са Паро Никодимов и Ивайло Георгиев. На вратата е Стоян Йорданов, а защитата е изградена от Иван Зафиров – Копата, Георги Христакиев – Хери Смъртта, Кирил Станков и Милко Гайдарски – Пилето.

Двубоят с Гана се играе на “Естадио Ноу Камп” в Леон, щата Гуанахуато в Мексико. Горещината е такава, че играчите на Берков често разиграват на ходом. “Не очаквахме, че в Мексико ни чака чак такава жега. Мачът се игра в началото на октомври. Беше около 38 градуса. Много неприятно време. Бихме с 10:0, но можехме да бием с поне още 5 гола отгоре. Не си давахме обаче зор. Беше много топло, а и все пак това беше една контролна среща. Бяхме с класи над момчетата от Гана”, спомня си капитанът Петър Жеков.

Две седмици след “десетката” срещу африканците България влиза в олимпийските битки. Накрая сме посечени от съдийска секира. Отново даваме думата на Жеката: “Победихме домакините на полуфинала. Бяха като умрели. За златото трябваше да играем с Унгария. По регламент при равенство във финалния мач се даваха златни медали и на двата тима. Унгарците ни предложиха: “Хайде да направим един равен и да няма сърдити”. Да, но с Берков ни викнаха в една стая. Него като треньор на отбора, мен – като капитан. Звъняха от България. Партийците бяха дали заповед да не влизаме в договорка с унгарците. От София ни казаха директно: “Честито ви сребро! Искаме и злато. Играйте”.

Злато обаче няма. Прибира ни го мексиканският рефер Диего Де Лео, който целенасочено свири против българите на финала (1:4). Нашите се прибират със сребърни медали, а това е последното ни футболно участие на Олимпиада за поне половин век напред.