Имаш 24 титли от Големия шлем? Малко е. Липсва 25-ата. Имаш над 400 седмици на върха на световната ранглиста? Защо да не станат 1000? Спечелил си над 100 турнира? Реално можеш да стигнеш до 110.

След полуфинала на Уимбълдън, в който подаде ръка на по-добрия и по-младия в този момент Яник Синер, най-добрият тенисист на всички времена Новак Джокович каза на пресконференцията искрено, човешки и без заобикалки това, което вероятно отдавна тежи на душата му:

„Хора, нека малко да погледнем нещата в перспектива. Писна ми да говоря за това. Моята крайна цел не е да спечеля 25-ия Голям шлем.“

Той добави емоционално:

„Много хора ме натоварват – и хора от близкия ми кръг, и медиите… Разбирам, че хората наистина искат да спечеля този 25-и, и аз го искам, но това не е крайната цел. Това започна малко да ме дразни, защото сякаш не съм достатъчен сам на себе си, а след това другите ми слагат допълнителна тежест. Сякаш 24 титли не са достатъчни, а трябва 25, не са достатъчни 100 турнира, а трябва 110, не са достатъчни 400 седмици като номер едно, а трябва 1000.“

Новак открито призна, че постоянният натиск от страна на обществеността, медиите и дори хора от по-широкото му обкръжение започва сериозно да го дразни. Защото той не е длъжен да прави нищо друго, освен да се наслаждава на корта на 39 години. Всичко, което ни дава, е бонус.

„Достатъчно е, че сам на себе си не съм достатъчен, а след това другите ми слагат допълнителна тежест… Нека малко да празнуваме и да се радваме на постигнатото, да бъдем в този смисъл малко по-скромни, по-реалистични и по-благодарни. Ами ако никога не се случи? И какво тогава? Това означава ли, че е неуспешна кариера?“

И наистина – замисляме ли се някога какво искаме от човек, който догодина ще навърши 40 години, а според анализатори от Би Би Си е „по-добър от повечето тенисисти, дори когато не играе на най-високо ниво“?

Искаме да бъде робот. А ако някой винаги е бягал от това сравнение, това е именно Ноле.

Джокович, вероятно и заради близостта си със сръбските журналисти, които го следват по турнирите по света, за първи път открито говори за биологичните колебания, с които се сблъсква. Най-голямата битка на Ноле вече не е срещу Яник Синер или Карлос Алкарас, а с приемането на собствената си нова реалност.

„Разбира се, че ме побърква това, че психически предвиждам всичко – знам къде ще падне топката, но тялото е бавно.“

Тази фрустрация всъщност е доказателство колко много все още му пука. Първоначалната мотивация – тази, която черпи сила от чистата любов и страстта към тениса – е непокътната. Затова той продължава да прекарва седмици в тежки подготовки, жертвайки време със семейството си.

Полуфиналът на Уимбълдън на 39 години и с всички физически предизвикателства, през които преминава, е огромен успех. Въпреки това Новак, възпитан да признава само трофеи, се опитва да намери баланс със съзнанието, че това, което прави на тази възраст, е чиста магия.

Затова е време да „сменим плочата“. Вместо след всяка загуба да го изпращаме в пенсия, а след всяка победа да го питаме за 25-ия Голям шлем, нека просто уважаваме неговия избор, неговото пространство и неговите решения.

А тази пенсия? Съдейки по огъня, който все още гори в него, когато нещата го „побъркват“, така или иначе няма да е скоро.

Защото си струва още веднъж да се подчертае: всичко, което Ноле прави на тези години, не е нормално!

Sportal.rs