„С Димитър Бербатов играхме в продължение на четири години – започна Видич в „Гостът на Sportal.bg“. – В Манчестър Юнайтед имахме страхотен период. Изиграхме страхотни мачове, особено онзи срещу Ливърпул.“

„Ние сме съседи – България и Сърбия, и имаме много общи неща – продължи сърбинът. – Слушаме еднаква музика, храната ни е сходна. С Бербатов сме приятели, познавам добре неговия манталитет и знам как се разви в последните години. Разговаряли сме с него какво иска да прави в България и какво искаше да прави тук. Той иска България да бъде по-добра държава и да ѝ помага. Какъв играч беше само… С головете си той помогна за трофеите на Юнайтед. Бербатов имаше важна роля в отбора на Манчестър Юнайтед. Всеки, който разбира от играта, знае какви качества има. Той обичаше да дава асистенции. В нападение имахме и други безспорни футболисти. С годините се разви. Казвах му: „Берба, ти трябва да вкарваш голове, все пак си нападател. Феновете искат да вкарваш голове“. Винаги е казвал, че иска да помага на отбора. Той е футболист, който показва характера си извън терена. Искаше да помага на Юнайтед със своите асистенции и игра.“

„Не за първи път съм в България. Винаги се чувствам добре, когато съм тук. Срещнах много хора, които са фенове на Манчестър Юнайтед и Висшата лига. Усещам енергията.“

Видич се върна и към финала в Шампионската лига през пролетта на 2011 година. Тогава Бербатов изненадващо не попадна в групата на Юнайтед, а тимът загуби с 1:3 от Барселона.

„Не знам каква е причината за решението на Фъргюсън, но съм тъжен, че Бербатов не игра срещу Барселона. С Берба говорихме за тази ситуация. Аз самият се изненадах, че той не беше в състава за финала. Може би е изхождал от играта на съперника. Нормално е да искаш да играеш финал и да си разочарован, когато не участваш. Той не реагира агресивно, но беше много разочарован и го прие вътрешно.“

„Аз, Рио Фърдинанд, Евра и Бербатов сме много различни, но бяхме заедно и постоянно се шегувахме. Понякога се шегувахме кой как се облича, кой каква музика слуша. Намирахме за какво да се пошегуваме. Сега се видяхме в Сеул и в съблекалнята ми се стори, че времето е спряло. Всичко беше същото – и отново беше време за шеги.“